Challenge: Civil society :: Кризата тепърва предстои

Досега се изписаха тонове мастило за кризата у нас и по света. Като болшинството от наблюдателите някак забравиха, че кризата у нас освен „индуцирана” отвън е свързана и със строго специфични нашенски фактори. Тя е провокирана от външни фактори, доколкото „лесните” чужди инвестиции секнаха, а външните пазари станаха значително по-конкурентни. И най-вече – балонът на недвижимите имоти се спука. И лесните бюджети свършиха.
От друга страна, кризата бе просто стимулирана от външните фактори и се разрази малко преди края на собственият икономически цикъл водещ към криза.
От една страна, строителният бум постепенно достигаше точката на насищане и пречупване на възходящият тренд. От друга – пазарите ставаха все по-конкурентни, а производството ни запазваше ниското си ниво на конкурентоспособност. Тези два фактора, в комбинация с изключително високото ниво на енергийна зависимост от един доставчик, монопола в енергийният пазар (монополно високи цени) и изключително ниската енергийна ефективност (и на индестрията и на бита) така или иначе, щяха да катализират чисто българската криза. Но това е само върхът на айсберга.
По-сериозните причини обаче бяха (и си остават) корупцията и монополно/картелните пазари. Тази двойна комбинация изкривява цялостната икономическа логика на повдение на стопанските субекти. В наши условия, това означава, че конкурентоспособността на българските (или опериращи основно на български пазар) фирми не зависи от нормалната пазарна логика на модернизация на производство/продукт услуги и развитие и печалба за сметка на повишаване на собствената рентабилност и конкурентоспособност. ФакторЪТ за просперитет е инвестицията в корупционни практики.
Скандалът с цената на фармацевтични продукти у нас и в Турция е показателен за тази логика. Монополистите използват българският пазар за свръх печалби на база държавни поръчки на монополно високи цени, а външните пазари са просто за да „товарят” производствените мощности. Така се постига икономия от мащаба, но само и единствено от гледна точка максимизиране на вътрешните свръх печалби. Т.е. традиционните практини на дъмпинг на външни пазари са само инструмент за задържане на стари и недостатъчно ефективни продукти на пазара.
Като тази логика, колкото и перспективна да изглежда от гледна точка печалбите за следващите няколко години е самоубийствена, доколкото поддържа стратегия на изостаналост и морална остарялост и на продукти и на производство.
Този пример показва и още един изключително негативен икономически факт. Докато по време на криза в нормалните икономики става масова модернизация на икономиката и „преживявайки” кризисните трудности бизнеса излиза на стартови позиции за ускорено развитие, то у нас, благодарение на монополно положение, кризата за „големите” е свързана просто с плащане на повишен корупционен данък, позволяващ достъп до монополно положение/цени. Т.е. всички стоки/услуги зависещи от държавна поръчки не са подложни на модернизационен натиск, а само на корупционен. Същото важи и за стоките/услуги от първа необходимост.
Така, държавата изпада в двоен импас. От една страна, монополните субекти на икономиката на пръв поглед остават почти незасегнати (от гледна точка печалби) но това се дължи на липсата на усилия за модернизиране и последващ колапс в средно/дългосрочен аспект.
Вторият импас е в това, че кризисното брагополучие на монополистите е за сметка на хората и малкият и среден бизнес.
Така, кризата само засилва монополните фактори, като изхвърля – за сметка на корупционните фактори – дори и потенциалната реална конкуренция на МСП. Т.е. кризата от път към развитие и конкуренция се оказва път към свръх монополизация и свръх корупция. И в крайна сметка, „господарите” на икономиката имат изгода от нея в краткосрочен план. Но това е самоубийствено поведение в дългосрочен план, защото в условията дори на дирижиран пазар, при една що годе отворена икономика, тяхната неконкурентоспособност само нараства.
В тази ситуация, европарите и чуждите инвестиции се превръщат все повече в имагинерни понятия. Нещо което наблюдаваме на практика.
Независимо от това, че (привидно) България е с най-ниски данъци, акцизи и цена на труда в ЕС, ня става все по-непривлекателно място за инвестиции. И именно това е най-ясният индикатор, че „отвлечени” понятия като ефективност на съдебната система и справедливост на правораздаването, икономическа свобода и конкуренция, са реални фактори!
Така, в момента наблюдаваме и управленски импас: от една страна всички „политически сили” стават все по-силни, доколкото от техните действия/бездействия зависи монополното положение на един или друг „свръх” играч, но от друга, самите те стават напълно зависими от поведението/подкрепата на всеки от тях. И се стига до парадокса на политически самоубийствени поведения.
От една страна, при този икономически модел, макро показателите (в краткосрочен план) изглеждат „приемливи”, но тази приемливост изчезва в момента, в който лъсва, че става въпрос за „средно свинско със зеле”. За няколкостотин – свръхпечалби, за десетки и стотици хиляди бизнеси – фалит. Което пък води до безработица, социални плащания, бюджетна тежест, намаляване на потенциални бюджетни приходи... Т.е. сризата от икономическа става и социална, което ще трупа недоволство. А самата криза влиза в етап на саморепродуциране!
За момента, „овладяването” на кризата е за сметка на социална свръх експлоатация. Примерът с монополното положение в енергетиката. Модернизация и ефективност няма, а свръх печалби се трупат на база монополно пазарно положение. И колкото и овладяни да са медиите, сметките за ток и парно , за транспорт, за храна и елементарни услуги растат, а доходите са замразени и все повече социални слоеве биват маргинализирани.
В общ план това води до все по-трудно „връзване” на бюджета. И семеен и държавен.
И тъй като самите управляващи не могат да се справят с това, то единственият изход е ... трупането на дълг. Което наблюдаваме.
Само че, редица обективни изследвания сочат, че резерва за допълнителен държавен дълг е стигнал до границата от ...+3%!!! Т.е. критичният праг е на вратата. Защото след 11 месеца трябва за платим допълнителен милиард от дълга на Т.Живков! А допълнителни бюджетни приходи просто няма откъде да дойдат.
Така че, кризата е на прага. И тепърва предстои.

Апропо, европарите стават недосегаеми било то поради корупция, непрозрачност, немарливо управление и т.н.

За коментари: http://modernbulgaria.org/index.php?/topic/76-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B8/

Нагоре