Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
02.03.2012 11:43 -
Кризата тепърва предстои
Досега се изписаха тонове мастило за кризата у нас и по света. Като болшинството от наблюдателите някак забравиха, че кризата у нас освен „индуцирана” отвън е свързана и със строго специфични нашенски фактори. Тя е провокирана от външни фактори, доколкото „лесните” чужди инвестиции секнаха, а външните пазари станаха значително по-конкурентни. И най-вече – балонът на недвижимите имоти се спука. И лесните бюджети свършиха.
От друга страна, кризата бе просто стимулирана от външните фактори и се разрази малко преди края на собственият икономически цикъл водещ към криза.
От една страна, строителният бум постепенно достигаше точката на насищане и пречупване на възходящият тренд. От друга – пазарите ставаха все по-конкурентни, а производството ни запазваше ниското си ниво на конкурентоспособност. Тези два фактора, в комбинация с изключително високото ниво на енергийна зависимост от един доставчик, монопола в енергийният пазар (монополно високи цени) и изключително ниската енергийна ефективност (и на индестрията и на бита) така или иначе, щяха да катализират чисто българската криза. Но това е само върхът на айсберга.
По-сериозните причини обаче бяха (и си остават) корупцията и монополно/картелните пазари. Тази двойна комбинация изкривява цялостната икономическа логика на повдение на стопанските субекти. В наши условия, това означава, че конкурентоспособността на българските (или опериращи основно на български пазар) фирми не зависи от нормалната пазарна логика на модернизация на производство/продукт услуги и развитие и печалба за сметка на повишаване на собствената рентабилност и конкурентоспособност. ФакторЪТ за просперитет е инвестицията в корупционни практики.
Скандалът с цената на фармацевтични продукти у нас и в Турция е показателен за тази логика. Монополистите използват българският пазар за свръх печалби на база държавни поръчки на монополно високи цени, а външните пазари са просто за да „товарят” производствените мощности. Така се постига икономия от мащаба, но само и единствено от гледна точка максимизиране на вътрешните свръх печалби. Т.е. традиционните практини на дъмпинг на външни пазари са само инструмент за задържане на стари и недостатъчно ефективни продукти на пазара.
Като тази логика, колкото и перспективна да изглежда от гледна точка печалбите за следващите няколко години е самоубийствена, доколкото поддържа стратегия на изостаналост и морална остарялост и на продукти и на производство.
Този пример показва и още един изключително негативен икономически факт. Докато по време на криза в нормалните икономики става масова модернизация на икономиката и „преживявайки” кризисните трудности бизнеса излиза на стартови позиции за ускорено развитие, то у нас, благодарение на монополно положение, кризата за „големите” е свързана просто с плащане на повишен корупционен данък, позволяващ достъп до монополно положение/цени. Т.е. всички стоки/услуги зависещи от държавна поръчки не са подложни на модернизационен натиск, а само на корупционен. Същото важи и за стоките/услуги от първа необходимост.
Така, държавата изпада в двоен импас. От една страна, монополните субекти на икономиката на пръв поглед остават почти незасегнати (от гледна точка печалби) но това се дължи на липсата на усилия за модернизиране и последващ колапс в средно/дългосрочен аспект.
Вторият импас е в това, че кризисното брагополучие на монополистите е за сметка на хората и малкият и среден бизнес.
Така, кризата само засилва монополните фактори, като изхвърля – за сметка на корупционните фактори – дори и потенциалната реална конкуренция на МСП. Т.е. кризата от път към развитие и конкуренция се оказва път към свръх монополизация и свръх корупция. И в крайна сметка, „господарите” на икономиката имат изгода от нея в краткосрочен план. Но това е самоубийствено поведение в дългосрочен план, защото в условията дори на дирижиран пазар, при една що годе отворена икономика, тяхната неконкурентоспособност само нараства.
В тази ситуация, европарите и чуждите инвестиции се превръщат все повече в имагинерни понятия. Нещо което наблюдаваме на практика.
Независимо от това, че (привидно) България е с най-ниски данъци, акцизи и цена на труда в ЕС, ня става все по-непривлекателно място за инвестиции. И именно това е най-ясният индикатор, че „отвлечени” понятия като ефективност на съдебната система и справедливост на правораздаването, икономическа свобода и конкуренция, са реални фактори!
Така, в момента наблюдаваме и управленски импас: от една страна всички „политически сили” стават все по-силни, доколкото от техните действия/бездействия зависи монополното положение на един или друг „свръх” играч, но от друга, самите те стават напълно зависими от поведението/подкрепата на всеки от тях. И се стига до парадокса на политически самоубийствени поведения.
От една страна, при този икономически модел, макро показателите (в краткосрочен план) изглеждат „приемливи”, но тази приемливост изчезва в момента, в който лъсва, че става въпрос за „средно свинско със зеле”. За няколкостотин – свръхпечалби, за десетки и стотици хиляди бизнеси – фалит. Което пък води до безработица, социални плащания, бюджетна тежест, намаляване на потенциални бюджетни приходи... Т.е. сризата от икономическа става и социална, което ще трупа недоволство. А самата криза влиза в етап на саморепродуциране!
За момента, „овладяването” на кризата е за сметка на социална свръх експлоатация. Примерът с монополното положение в енергетиката. Модернизация и ефективност няма, а свръх печалби се трупат на база монополно пазарно положение. И колкото и овладяни да са медиите, сметките за ток и парно , за транспорт, за храна и елементарни услуги растат, а доходите са замразени и все повече социални слоеве биват маргинализирани.
В общ план това води до все по-трудно „връзване” на бюджета. И семеен и държавен.
И тъй като самите управляващи не могат да се справят с това, то единственият изход е ... трупането на дълг. Което наблюдаваме.
Само че, редица обективни изследвания сочат, че резерва за допълнителен държавен дълг е стигнал до границата от ...+3%!!! Т.е. критичният праг е на вратата. Защото след 11 месеца трябва за платим допълнителен милиард от дълга на Т.Живков! А допълнителни бюджетни приходи просто няма откъде да дойдат.
Така че, кризата е на прага. И тепърва предстои.
Апропо, европарите стават недосегаеми било то поради корупция, непрозрачност, немарливо управление и т.н.
За коментари: http://modernbulgaria.org/index.php?/topic/76-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B8/
От друга страна, кризата бе просто стимулирана от външните фактори и се разрази малко преди края на собственият икономически цикъл водещ към криза.
От една страна, строителният бум постепенно достигаше точката на насищане и пречупване на възходящият тренд. От друга – пазарите ставаха все по-конкурентни, а производството ни запазваше ниското си ниво на конкурентоспособност. Тези два фактора, в комбинация с изключително високото ниво на енергийна зависимост от един доставчик, монопола в енергийният пазар (монополно високи цени) и изключително ниската енергийна ефективност (и на индестрията и на бита) така или иначе, щяха да катализират чисто българската криза. Но това е само върхът на айсберга.
По-сериозните причини обаче бяха (и си остават) корупцията и монополно/картелните пазари. Тази двойна комбинация изкривява цялостната икономическа логика на повдение на стопанските субекти. В наши условия, това означава, че конкурентоспособността на българските (или опериращи основно на български пазар) фирми не зависи от нормалната пазарна логика на модернизация на производство/продукт услуги и развитие и печалба за сметка на повишаване на собствената рентабилност и конкурентоспособност. ФакторЪТ за просперитет е инвестицията в корупционни практики.
Скандалът с цената на фармацевтични продукти у нас и в Турция е показателен за тази логика. Монополистите използват българският пазар за свръх печалби на база държавни поръчки на монополно високи цени, а външните пазари са просто за да „товарят” производствените мощности. Така се постига икономия от мащаба, но само и единствено от гледна точка максимизиране на вътрешните свръх печалби. Т.е. традиционните практини на дъмпинг на външни пазари са само инструмент за задържане на стари и недостатъчно ефективни продукти на пазара.
Като тази логика, колкото и перспективна да изглежда от гледна точка печалбите за следващите няколко години е самоубийствена, доколкото поддържа стратегия на изостаналост и морална остарялост и на продукти и на производство.
Този пример показва и още един изключително негативен икономически факт. Докато по време на криза в нормалните икономики става масова модернизация на икономиката и „преживявайки” кризисните трудности бизнеса излиза на стартови позиции за ускорено развитие, то у нас, благодарение на монополно положение, кризата за „големите” е свързана просто с плащане на повишен корупционен данък, позволяващ достъп до монополно положение/цени. Т.е. всички стоки/услуги зависещи от държавна поръчки не са подложни на модернизационен натиск, а само на корупционен. Същото важи и за стоките/услуги от първа необходимост.
Така, държавата изпада в двоен импас. От една страна, монополните субекти на икономиката на пръв поглед остават почти незасегнати (от гледна точка печалби) но това се дължи на липсата на усилия за модернизиране и последващ колапс в средно/дългосрочен аспект.
Вторият импас е в това, че кризисното брагополучие на монополистите е за сметка на хората и малкият и среден бизнес.
Така, кризата само засилва монополните фактори, като изхвърля – за сметка на корупционните фактори – дори и потенциалната реална конкуренция на МСП. Т.е. кризата от път към развитие и конкуренция се оказва път към свръх монополизация и свръх корупция. И в крайна сметка, „господарите” на икономиката имат изгода от нея в краткосрочен план. Но това е самоубийствено поведение в дългосрочен план, защото в условията дори на дирижиран пазар, при една що годе отворена икономика, тяхната неконкурентоспособност само нараства.
В тази ситуация, европарите и чуждите инвестиции се превръщат все повече в имагинерни понятия. Нещо което наблюдаваме на практика.
Независимо от това, че (привидно) България е с най-ниски данъци, акцизи и цена на труда в ЕС, ня става все по-непривлекателно място за инвестиции. И именно това е най-ясният индикатор, че „отвлечени” понятия като ефективност на съдебната система и справедливост на правораздаването, икономическа свобода и конкуренция, са реални фактори!
Така, в момента наблюдаваме и управленски импас: от една страна всички „политически сили” стават все по-силни, доколкото от техните действия/бездействия зависи монополното положение на един или друг „свръх” играч, но от друга, самите те стават напълно зависими от поведението/подкрепата на всеки от тях. И се стига до парадокса на политически самоубийствени поведения.
От една страна, при този икономически модел, макро показателите (в краткосрочен план) изглеждат „приемливи”, но тази приемливост изчезва в момента, в който лъсва, че става въпрос за „средно свинско със зеле”. За няколкостотин – свръхпечалби, за десетки и стотици хиляди бизнеси – фалит. Което пък води до безработица, социални плащания, бюджетна тежест, намаляване на потенциални бюджетни приходи... Т.е. сризата от икономическа става и социална, което ще трупа недоволство. А самата криза влиза в етап на саморепродуциране!
За момента, „овладяването” на кризата е за сметка на социална свръх експлоатация. Примерът с монополното положение в енергетиката. Модернизация и ефективност няма, а свръх печалби се трупат на база монополно пазарно положение. И колкото и овладяни да са медиите, сметките за ток и парно , за транспорт, за храна и елементарни услуги растат, а доходите са замразени и все повече социални слоеве биват маргинализирани.
В общ план това води до все по-трудно „връзване” на бюджета. И семеен и държавен.
И тъй като самите управляващи не могат да се справят с това, то единственият изход е ... трупането на дълг. Което наблюдаваме.
Само че, редица обективни изследвания сочат, че резерва за допълнителен държавен дълг е стигнал до границата от ...+3%!!! Т.е. критичният праг е на вратата. Защото след 11 месеца трябва за платим допълнителен милиард от дълга на Т.Живков! А допълнителни бюджетни приходи просто няма откъде да дойдат.
Така че, кризата е на прага. И тепърва предстои.
Апропо, европарите стават недосегаеми било то поради корупция, непрозрачност, немарливо управление и т.н.
За коментари: http://modernbulgaria.org/index.php?/topic/76-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B8/
Вълнообразно
България: излизане от икономическата и п...
Материалното проклятие на човечеството
Не в демокрацията е проблема. Проблемът ...
Материалното проклятие на човечеството
Не в демокрацията е проблема. Проблемът ...
Тихо-мълком вкараха крантава кобила в уп...
Очакван апокалипсис на Земята на 22 септ...
ИНОВАЦИИТЕ – ПОРЕДНАТА ПОЛИТИЧЕСКА “ДЪВК...
Очакван апокалипсис на Земята на 22 септ...
ИНОВАЦИИТЕ – ПОРЕДНАТА ПОЛИТИЧЕСКА “ДЪВК...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари