Разбирането на българската история преминава от  една страна през прочит на документите характеризиращи определени периоди и исторически събития от една страна, а от друга – чрез анализ на документираните събития в един по-широк, релевантен исторически контекст.

Един от най-болезнените и най-идеологизирани моменти в историята на България е периода 1923-1925г. Но и той, както цялата нова история на България е загърнат в булото на митологията, идеологемите и острото политическо противопоставяне. Естествено, не бива да забравяме факта, че голяма част от  документите за периода бяха недостъпни за изследователите по време на тоталитаризма. Както от българските архиви, така и архивите на Коминтерна. Постепенно, в последните 20 години започна разсекретяване на руските архиви на Коминтерна, което направи възможно излизането на сборника с документи на ГУА „Коминтернът и България (март1919-септември-1944г.)” през 2005г. За съжаление, прочита на тези документи и документалният анализ на събитията все още предстои.

Целта на настоящата статия е да анализираме тези събития именно през призмата на документите и в цялостния контекст на събитията.

В началото на 20-тте години на м.в., БКП/тс/ е дейна и сериозна политическа сила в страната с добро представителство в Парламента и с членска маса от около 40000 души (на второ място след управляващата БЗНС). Тя е най-силната компартия на Балканите и е гръбнак на Балканската комунистическа федерация. Тя контролира профсъюзите, има водеща роля в кооперациите и има и силно представителство сред определени слоеве на интелигенцията, вкл.комунистически съюз на инженерите и техниците.

Фактически, това състояние на партият до средата на 1923-а г. става възможно благодарение на провежданата политика от Благоев, Кабакчиев и Луканов в две основни направления – организационно (концентрация на силите в ежедневната политическа работа с хората по места) и просветно – повишаване теоретичната подготовка на партийните членове, разглеждано както като основа за съзнателна дисциплина, така и като необходимост във връзка с предстоящите задачи свързани с упражняване на властта.  Успехите на тази политика  коренят в националния характер на БКП, ежедневната работа, отчитане на конкретната социално-икономическата ситуация в страната и реалните интереси на хората.  И така, докато ръководството на Коминтерна ( Карл Радек) ратува за „работническо-селско правителство” по времето когато Стамболийски преследва с диктаторски методи всичките си врагове, вкл и БКП,ръководството на БКП работи целенасочено за създаване на ляво крило в Земеделският съюз и за разцепваенто му, с оглед в средносрочен план такава формула на властта в България, освен желана да бъде и реална. През времето на засилването на диктатурата на Стамболийски, по време на изборите през 1923-а г., БКП/тс/ успява да увеличи гласовете си с около 30000 и да получи 210000 гласа, в условията на твърде –най-меко казано- недемократични избори и масови изборни манипулации от страна на земеделците. Това показва, че макар и член Коминтерна, БКП провежда ясна и адекватна, реална, национална политика.

Проблемите започват с оценката на ситуацията получила се в страната след 9-то юнския преврат. в Становището на БКП по събитията на 9 юни от 06.07.1923г. се констатира, че „ земеделското правителство със своята политика отблъсна масите и ги настрои срещу себе си, което се доказа с факта, че те не се повдигнаха да защитят земеделското правителство. ...събарянето на земеделското правителство не създаде революционно движение в широките работнически и селски маси и условията за създаване на работническо-селско правителство не бяха назряли”[1]. Именно това кара ръководството на БКП да се въздържи от обявяване на курс към въоръжено въстание в дните на преврата. Независимо от това, Ръководството на Коминтерна, през главата на националното ръководство, обявява позицията му за „грешка”, „капитулантство” и пр. и започва комбинирана атака да застави БКП да обяви курс на въоръжена борба. Само на база на някакъв хипотетичен анализ за подобие на ситуацията в България с тази в Русия от 1917г. по време на Корниловият [2]опит за завземане на властта и квалифицирайки военния преврат от девети юни като белогвардейщина, ръководството на Коминтерна стига до извода /?!/, че шансовете за успех при въоръжено въстание са на страната на БКП/тс/.  Всъщност, ИККИ работи и прави оценки на база постановката за предстояща вълна от комунистически революции, като залага основно на страни където властта е най-слаба, а компартиите – най-силни. След Ньойския договор, такива в Европа са Германия и България. Характерно е, че конкретно политическия анализ е отстъпил място на предзададени тези и дейците на Коминтерна в тези страни всячески се стараят да докажат постановките на ръководството на Коминтерна.

За пречупването на предпазливата съпротива на ръководните дейци на БКП в страната ( в периода юли август, те неколкократно обръщат внимание, че позиицята на Коминтерна почива на непознаване реалностите в страната) е включена тежката артилерия на Коминтерна и РКП/б/  . Зиновиев, в писмо до ЦК на БКП  от 02.07.1923 г.  от Москва[3] констатира, че „гражданската война в България, едва сега започва” . В резултат на масираната атака от страна на ръководството на Коминтерна и изпращането на Димитров и Коларов за натиск върху местното комунистическо ръководство, най-сетне БКП приема предписваният от Москва политически курс за въоръжено въстание. Което от своя страна предизвиква ответна реакция на правителството на Ал.Цанков. На 06.09.1923г. Министъра на Вътрешните работи и народното здраве издава Заповед до Окръжните Управители и Софийският градоначалник[4]  за задържане на комунистическите водачи, подготвящи въоръжен преврат. „На 12.09 в 6 часа сутринта ще уловите всички комунистически водачи... А полицейският час се въвежда  от 8 часа след пладне на 12.09.23г.”. Независимо от успешната акция на полицията, знаейки всичко това Милютин /Емтин/ в писмо от Виена от 14.09.1923г. настоява пред президиума на ИККИ[5]  „...считам за необходимо партията да встъпи незабавно открита борба. ... С такива инструкции за София заминават двама другари”.

Метежа е потушен. Защото елементарната логика е загърбена за сметка на предпоставени анализи и лозунги. Като липсва дори намек на тактическа изненада. Димитров и Коларов бягат от страната. И не само арестите  изтощават човешките ресурси на БКП, а и факта, че както Д.Благоев (позицията против септемврийския метеж е скрита от партийната маса), така и множество функционери си дават сметка за авантюристичния характер на решението.

Независимо от тежкият удар върху БКП, ИККИ продължава да настоява, че условията за въоръжена борба са благоприятни и са непосредствена задача на БКП. Започва усилена подготовка за партизанска дейност на Партията, въоръжаване и организационно обезпечаване на бъдещото въстание.

В резолюцията на ИККИ „За положението в България и задачите на БКП” от 08.01.1924г. в т.8 еднозначно се поставя задачата „Незабавно да се пристъпи към военно-техническа подготовка на въоръжено въстание, използвайки  всички уроци от юни и септе мври.”[6]. След като на правителството стават известни Решенията на Коминтерна и съгласието на К.Янков (макар и „само” ръководител на военния отдел на ЦК на БКП в страната, на практика, той е поел реалната власт в партията), през април 1924г. БКП е обявена извън закона. Въпреки това, целият апарат на Коминтерна  продължава да бълва решения настояващи за курс към въоръжено въстание.  В Обръщение на В.Коларов и Г.Димитров до ПБ на ЦК на РКП /б/ от 21.07.1924г .пише[7]: „Битката в България е неизбежна....Под негово ръководство /на ЦК на БКП - мб/ партията вече взе твърдо курс на въоръжено въстание...” и по нататък се иска помощ с инструктури, оръжие и т.н.  В отговор през м.август1934г. от Москва постъпва Инструкция на ИККИ до ЦК на БКП и военната й организация за подготовка на въоръжено  възстание[8] в която, се отбелязва, че „тероризма по отношение на висши държавни служители винаги е позволен, стига да е със санкцията на ЦК на бкп” . Тази Инструкция представлява подробен, професионално разработен, дванадесетстраничен комплексен документ третиращ не общи положения, а конкретика на военна и организационна подготовка на въстанието, вкл. Конкретни програми за подготовка на военните ръокводители на въстанието от районен и местен мащаб, методика за определяне на конкретните цели за атака и пр.

Единствената промяна през семптември 1924г. е въстанието да се отложи за пролетта на 1925г. Същевременно, текат два паралелни процеса – полицията бележи серия успехи в борбата срещу комунистическите функционери в страната и постепенно оттегляне на масовата подкрепа за партията, както и става очевидно, че ВМРО (а Коминтерна разчита, на неговата подкрепа) няма да подкрепи подобна акция.

В тези условия, постепенно изкристализира идеята за това, въстанието да се предизвика, чрез сериозен терористичен акт, който да дестабилизира страната като първа стъпка към революцията. Модела е – убийство на Царя, след което на погребението му, когато ще се е събрал целият управляващ елит и атентат в черквата.  Следва- въстание.

Фактически, от разсекретените документи става ясно, че както Ръковадството на Коминтерна, така и ръководството на РКП/б/ знаят за този модел още от м.септември 1924г. и практически дават разрешението си. Предвид изключителният риск който поема партията, К.Янков и ПБ на ЦК на БКП в страната, изпращат Марек (Станке Димитров) в Москва през януари 1925г. за последно съгласуване.

По същество и сегашната историография не отрича терористичния акт от 16.04.1925г., но го обяснява като някакъв левосектански период на партията и прехвърля отговорността за него на К.Янков и ко., които реагирали така на фашисткия терор в страната. Позовават се на два аргумента – това, че ком.партиите по принцип са срещу терора и на Решението на Коминтерна от 15.04.1925г. за снемане курса за въоръжено въстание.

Първият аргумент е зададен от Сталин. В своя реч от 09.05.1925г. той определя обвинението на западната преса за отговорността на компартията и Коминтерна за атентата като „мошенически фалшификат”[9] , а в политическият отчет на ХІV Конгрес на РКП /б/ на18.12.1925г. той заявява:

 „На Запад се разпространяват слухове от наемниците на империализма и автори на лъжливи писма, за това, че Коминтерна е организация на заговорници и терористи, че комунистите се разхождат из Западните страни с цел да устройват  заговори срещу европейските управляващи. Впрочем, софийският взрив в България се свързва с името на комунистите. Длъжен съм да заявя това, което /с292/ трябва да е известно на всеки културен човек, ако той не е кръгъл невежа или подкупен  - аз трябва да заявя , че комунистите не са имали нищо общо, нямат и няма да имат с теорията и практиката на индивидуалния терор, че комунистите не са имали,нямат и не могат да имат нищо общо с  теорията на заговорите против отделни лица..”

Естествено, мащабите на атентата са толкова големи (най-големият терористичен акт от първата половина на ХХ-ти век!), че далеч надхвърлят пределите на България и могат да дискредитират цялата комунистическа доктрина. Поради това, с присъщият на тоталитаризма метод, лично Сталин и цялата пропагандна машина на Кремъл се впускат в грандиозна манипулация, с цел изчистване имиджа на ръководството на РКП/б/ (и лично на Сталин) и на Коминтерна. Същевременно, всички налични документи сочат точно обратното, така че паралелно с тоталното отричане, се отваря  вратичка за изчистване на този имидж, като се хвърля цялата историческа вина на К.Янков и хората от Българското ПБ на ЦК!  Но това е просто митология и бягство от политическа отговорност. Всички документи на Коминтерна от този период недвусмислено сочат, че Янков и БКП просто следват безропотно директивите на Коминтерна.

В тази връзка от особена важност за разбиране на събитията е странното поведение на Коларов и Димитров. На вътрешното разследване и двамата отричат да са знаели, но показанията на всички български комунистически функционери отричат това. Т.напр.  сред отговорите на редица ръководни дейци на компартията от Бълагрия, при разследване на станалото от ИККИ, в които увъртанията са повече от срамни, защото вината е хвърлена вече мъртвите им другари, се откроява отговора на Христо Халачев /Гълъб/ който е организационене секретар на ЦК на БКП /д169, с 429-430/ :

„ тогава Яко /Доросиев мб/ ми показа един протокол на Балканския секретариат на /ИККИ/ по въпроса за дейността на четите през настъпващата пролет. Много добре си спомням,протоколът беше на немски, в него се казваше, че нашите  партизански отряди  /четите/ трябва да продължат своята дейност и през настъпващата пролет /1925/. В този протокол също видях едно насърчаване на започналата терористична тактика. От докладваните документи от др.Виктор /Г.Димитров -бм/ до известна степен подобно съдържание има протокол на Балканския секретариат /Виена/ от 9.12.1924г.

До атентата от вън /от външ.другари/, доколкото аз зная се получаваше само насърчение на атентаторската тактика . Изключение правеше само писмото на др. Васил /Коларов мб/... В писмото не се искаше промяна на курса...Аз съм убеден, че ако външните другари своевременно  бяха се намесили с авторитета на Коминтерна да спрат тази тактика, атентатът щеше да бъде избегнат”. И малко по-натам допълва „... За писмото на Станке , в което той пише, че трябва да се извърши атентатът, научих още през лятото на 1925г.Това ни се донесе от затвора.Но  също там ни се съобщи, че за атентата чрез това писмо дал съгласието си др.Виктор. ...др.Т.П/авлов/ ...решително заяви „Писмото аз лично четох няколко пъти; в него ясно, недвусмислено се казваше, че и др.Виктор е съгласен за атентата. Др.Янков се основаваше най-много на това писмо.”

Внимателният прочит на документите на Коминтерна оставят впечатлението за някакво шизофренично поведение. Хем всички ръкоовдители на РКП /б/ и ИККИ знаят за проекта и си дават сметка, че „проекта” е повече от рискован, хем никой не взема реални мерки за предотвратяването му. Дори излязлата на 15.04.1925г. Резолюция на Президиума на ИККИ за снемане курса на БКП към въоръжено възстание[10] . в т.6  отваря вратичката „ Терористични актове се допускат само като актове на самоотбрана ”[11].

Това поведение е логически разбираемо едва в контекста на фактите: от една страна, че Устава на Коминтерна постулира, че всеки ръководящ пост (на избран от колективен орган ръкоовдител)  не е личен, а принадлежи на Коминтерна, което дава цялата власт- и отговорност- на ИККИ (т.5 пар.3 от Устава), а от друга – борбата за наследството на властта на Ленин. Така, през 1923-началото на 1924г. реалната борба за власт е между Троцки и триумвирата Сталин, Зиновиев,Каменев . И когато Троцки излиза със становището, че септемврийското въстание в България е грешка, защото то е започнало без задължително необходимата подготовка и предпоставки (в глобален контекст той сочи същото и за въстанието в Германия) това е насочено срещу триумвирата. Тезата на Троцки – в Европа има отлив на революционна ситуация, срещу тезата на триумвирата – революцията назрява, предопределя и поведението на Коминтерна доминиран от РКП/б/. През 1924г. – към края, практически Троцки вече е изтикан на заден план и следващата битка в ПБ на РКП/б/ е между Сталин и Зиновиев-Каменев. Последните двама доминират ръководството на ИККИ чрез Мануилски. В тези условия, никой от болшевишките ръководители не смее да вземе решение, докато не се изясни кой-кого в битката за властта. И една от видимите разделителни линии е поведението на Коминтерна в Западна Европа. Постепенно, към март-април започва да надделява Сталин, но все още доминацията му е крехка, така че дори Резолюцията от 15.04.1925г. е доста обтекаема (в момента на резолюцията от 15.04.1925г. вече се знае за убийството на ген.К.Георгиев (резервен вариант, защото атентата срещу Цар Борис се е провалил), което – всички са наясно- означава че атентата вече е въпрос на часове. И въпреки всичко липсват категорични действия.).  Пример за това е съпоставката на поведението на ръководството на Коминтерна през септември 1923 г., когато след ареста на болшинството висши функционери на БКП на 12.09.1923г. не само следва документално потвърждение на курса, но и изпращане допълнително на двама функционери на ИККИ в страната в помощ на Димитров и Коларов и за потвърждаване на решението. Т.е. поведението на Коминтерна не е шизофренично, а е отражение на борбата за власт и в този аспект – напълно логично.

Вторият много сериозен момент свързан с оценка на събитията 1923-1925г. е анализа на реакцията на българското правителство и спрямо метежа от 23-ти семптември 1923г. и спрямо атентата. При този анализ обикновено се говори за „фашистки” терор и изобщо се пренебрегва външнополитическото положение на България. Най еднозначно за този фактор говорят отново документите на Коминтерна. По време на Конгреса на БКП през м.юни 1922г. въпросът за властта се обсъжда отново и общото мнение е „Ние можем да заграбим властта но не можем да я задържим. Защото ще бъдем нападнати от Сърбия и Румъния и бързо ще бъдем победени...”[12] Представителят на Коминтерна на Конгреса, също споделя правилността на този анализ и на свой ред заключава „ Въпросът за завладяване на властта в Българияе е  не само въпрос , който стои за решаване от Българската комунистическа партия, но и пред ЦК на Р/уската/ КП.... завземането на властта в България е възможно. За запазването й обаче е необходима нашата /на Съветска Русия/ помощ.”[13]. В основата на този анализ стои реалността на ситуацията в която се намира България – победена страна, разоръжена символична армия и практически- в този период- беззащитна при една интервенция на съседите. А опасността от такава интервенция е повече от реална от страна на Югославия, още повече, че при добър повод, Сърбия може да се разшири в посока на Българска Македония и да реши с военни средства въпроса с пречещата им за сърбизация на Македония и Западните покрайнини ВМРО.  Същевременно, няма никаква що годе реална възможност Коминтерна да задейства някакви антивоенни размирици или за класова солидарност от страна на комунистическите елементи в Югославия, Румъния или Гърция, тъй като по самата оценка на представителите на ИККИ, за състоянието на всяка една от тези национални компартии е „раздробена, деморализирана, без задачи”[14].

Този коректен в основата си анализ означава, че само военно-техническата помощ за БКП е недостатъчна, а е необходима чисто военна помощ и много силен външно политически натиск на международната сцена от страна на Русия. Т.е. опит за завземане на властта чрез праврат от БКП , дори и успешен,  без адекватна външна военна и политическа помощ от Русия е обречен на неуспех, с всички произтичащи от това последици.

Именно тази опасност от нападение на България от страна на Югославия, ползваща претекста „дестабилизация” предопределя и реалната опасност не само за териториалната цялост на страната, но и за нейната независимост придобита след огромни национални усилия 15 години по-рано. И това предизвиква крайна реакция от страна на правителството. И докато през 1923г. тази реакция е относително модерирана, то непръкъснатото подстрекателство от страна на Коминтерна за дестабилизация на страната води до все по-крайни правителствени реакции. През април 1924г. е забранена БКП, а след атентата от 1925г. вече реакцията граничи с крайност. Но пък не бива да забравяме, че и самият атентат предизвиква огромно отвращение практически сред всички слоеве на населението!  Така в доклада на Младен Стоянов (Островски) –член на ИБ на ЦК на БКП – от 12.07.1928г. от Виена – четем за реакцията на хората по повод на атентата „ Ужасен страх и неописуема паника  настана в масите....Жени се кръстеха по улиците и произнасяха проклятията си над комунистите...Страхът и паниката бяха толкова големи, че известни съчувственици на Ком партията публично я заклеймяваха” /док188, с.483/.

Изводи:

1.       Документално, без съмнение е ясно, че и събитията  от септември 1923г. и атентата от 16.04.1925г. са дело на Коминтерна и Русия. Това става посредство окончателното подчиняване на Българската КП на руските/съветски интереси.

2.       Реалното и самостойно влияние на БКП в политическия живот на страната става възможно благодарение на адекватната национална политика.

3.       Колкото по-стриктно следва инструкциите на Коминтерна, на Русия, толкова повече БКП губи и национална идентичност и собствено национално влияние.

4.       Ако може да се говори за някакна специфика на развитието на БКП, то тя е свързана единствено с начина на подчиняването й на Кремъл.

5.       Реакцията на Българското правителство по повод на цитираните събития градира, съобразно градацията на заплахата от дестабилизация на Страната и заплахата за нейната териториална цялост и Независимост, предизвиквана от Коминтерна.

Така, атентата от 1925г. окончателно обрича България на липса на автентична левица. До наши дни. Нещо което непрекъснато дестабилизира политиката в страната и превръща социалистическата идея на местна почва в проводник на стратегическите имперски интереси на Русия.

---

[1] Коминтернът и България. ГУА при МС на РБългария, С.2005г -  д.№22, Резолюция на Партийния съвет на БКП /тс/, отстояваща позицията на ЦК на БКП, заета по време на Деветоюнския преврат – с.91-92.

2 На 25.08.1917г. ген.Корнилов- главнокомандващ на руската армия предприема поход към Петроград за установяване на военна диктатура. Тогава всички леви политически сили, вкл.болшевиките, застават на страната на правителството на Керенски.

3 Op.cit. д.№ 21 с.89

4 Op.cit. д.№ 41, с 123-5

5 Op.cit. д.№ 43 , с127

 [6] Op.cit. д.№ 61

 

[7] Op.cit. д.№ 97,с 250-251

[8] Op.cit. д.№ 116,с 284-295

[9] К итогам работ XIV конференции РКП(б): Доклад активу московской организации РКП(б) 9 мая 1925 г., в Сталин И.В. Cочинения. – Т. 7. – М.: Государственное издательство политической литературы, 1952. С. 90–132.    

[10] Op.cit. д.№ 163, с 412

[11] Пак там, с.413

[12] Коминтернът и България /март 1919г.-септември 1944г./, ГУА, С.2005г, д.№8 „Доклад от представителя на Коминтерна във Виена В.П.Милютин до секретаря на ИККИ Й.Пятницки за ситуацията в България и на Балканите, Виена 18.07.1922г., с 64

[13] Пак там, с 65

[14] Пак там, с 64

pXvlJC <a href="http://wrqksewvrnmz.com/">wrqksewvrnmz</a>, [url=http://tnrybtqtwwdn.com/]tnrybtqtwwdn[/url], [link=http://fkwqdgolbkfp.com/]fkwqdgolbkfp[/link], http://bbjdagsvkcrr.com/