Ако не си кажем какво ТОЧНО ИСКАМЕ, все ще получаваме онова, което РЕШАТ да ни дадат

На 10-ти ноември 1989г., обществото ни се оказа в положението на човек, който 45 г. е бил  вързан за леглото.Загубил и силата си и дори елементарни навици за движение. Ние не знаехме какво е това избор. Не само на политици или социални лидери. Вездесъщият дефицит присъщ на социализма ни бе приучил- взимаш  онова което има и ако си доволен-добре, ако не- някой друг е виновен. В нас бе атрофирала естествената връзка „Аз избирам конкретно- Аз съм конкретно отговорен за избора си.

Свободното слово позволи да разцъфти критиката на системата. Но и тук, както и при политическите партии, ние бяхме забравили, че зад политическото говорене, стоят многобройни професионални и експертни модели и решения. А зад тези модели и решения стоят реални и доказали ефективността си на професионално ниво хора, които и политици и медии и общество могат да ползват. А ние или ги нямахме, или ги прогонихме или просто не ги чухме когато имаше какво да ни кажат.

Така, формулата за политически успех се очерта като „Хубави лозунги+Ясно посочване на „врага” + харизматично-патетично говорене”. И политическите привърженици на една или друга партия станаха не личности обединени от общи интереси и виждания, а просто запалянковци .

Преди двадесет години на митинг се събрахме една осма/!/ от населението на страната. Искахме общи неща-обещаха ни общи неща и оттогава насам получаваме каквото стане. А октопода, който ни управляваше преди 10.11.1989г. с лека козметика, си остана същият, при който олигархията определя политиците, а политиците „правят гражданско общество” и си служат като инструмент с обществото и държавата. Естествено в собствена полза и в полза на „направилите ги”.

Резултатите ги знаем. 1,5 млн. Българи бяха принудени да емигрират. Тези, които отиват да учат не се завръщат, защото не им предлагаме достойна реализация в страната. На опашката на Европа сме по всички показатели. На 68-о място в света сме по свобода на медиите. Държавата е прогнила от всевъзможни видове корупция, а корумпирани и корумпиращи –практически няма. И още по страшно – над 50% от днешните 20 годишни са от функционално до почни напълно неграмотни! Което е както реална заплаха за националната сигурност, така и –вече-непосредствена опасност пред самото оцеляване на нацията.

Нямаме повече време да чакаме политици, институции или който и да било да ни „оправи”. Защото България все по-нестабилно балансира на ръба между Европа и третият свят.

Ние –днес и сега - отказваме да играем тази наложена ни игра, защото е пагубна за нацията.

Гражданин значи да си ангажиран с обществена кауза. И то не само на думи, а на дело, с реални и конкретни действия, предложения и решения.

Затова ние декларираме като Граждани, че ще работим конкретно за решаването на най-важните обществени проблеми, такива като Образователна, Научна,Здравна, Съдебна и Административна реформи, Стратегия за развитие на страната, Модели за ефективно интегриране на малцинствените групи в обществото, Модели за гарантиране истинска свобода на медиите, Модели за еколого-съобразен бизнес и пр.

Ние призоваваме всички българи, независимо къде се намират, да отделят от своето време и професионализъм, за да дефинираме конкретните начини за решаване на неотложните проблеми на нацията.

Ние ще работим, за да продуцираме конкретни модели и решения за ускорено развитие на България. В този смисъл ние не сме политически ангажирани. Всеки - независимо от политическите си пристрастия – е добре дошъл с Конкретните си предложения и идеи за решения.

Ние сме демократична гражданска структура, в която може да има координатори и модератори на дискусии, но ръководители ще бъдат онези, които са успели да защитят проектите си в отворена обществена дискусия. Всяка основна стъпка – от разработване на идеята, до готовия модел  – ще бъде и прозрачна и обект на обществена критика.

В хода на конкретната работа ще ползваме с благодарност и идеи и предложения на всички добронамерени Граждани и Професионалисти, без значение от националната им принадлежност.

Готовите модели и Решения ще бъдат обект както на обществена дискусия, така и –когато се налага - на международна експертиза. За готови ще считаме модели и решения, които доказват възможността за практическата си реализация и ни дават поне предварителна оценка на съотношението необходими ресурси/очаквани резултати.

При този модел на действие целим не само Конкретните решения, но и считаме, че това е реалният начин за ставане на гражданското общество в България. Самият начин на действие изисква гражданска енергия и инициатива, естествено възникване на граждански асоциации съобразно конкретните лични интереси на всеки и решаваният Конкретен проблем. Отвореният характер на модела позволява на всеки граждански активен човек да бъде полезен с конкретни критики, информации, идеи, предложения и разработки. Тези Конкретни решения и модели ще дадат най-сетне на обществото реална база за рационална оценка на действащите политици и партии.

Така, най-накрая, ще върнем и основният модел на демокрацията, при който гражданското общество излъчва политиците, а самите политици и партии са инструмент на обществото!

В другите групи и движения, които работят реално за ставането на гражданското общество ние виждаме съмишленици. Работата, която предстои е толкова много, че има място за всички и за всеки И ще приветстваме всяка форма на взаимопомощ и взаимодействие.

Не сме утописти. Даваме си много добре сметка и за пропилените години и за обезверените хора. Даваме си сметка и за социалната леност сред част от потенциалните ни съмишленици.За трудността да се преодолее навика към формите на „чистата и блестяща” критика и „красивото патетично” общо политическо говорене.

И си даваме сметка, че влизаме в битка с огромната мощ на статуквото!

Затова използваме и патетиката на датата 4-ти юли, за да подчертаем вътрешноприсъщите черти, които искаме да придадем на Предизвикателството България ХХІ век. Но използваме тази патетика, отчитайки и собственият ни национален опит отпреди 150г., когато дедите ни възкресиха българската нация. Не с терор и бомби, а с Читалища, Просвещение и възвръщането на чувството за индивидуална самоценност и отговорност за общите дела на всеки човек.

Ние стъпваме и на световният опит и на националните традиции. Мрежата и Интернет са най-демократичната платформа, позволяваща да се обединим в решаването на проблемите, а дейността ни да бъде и прозрачна за обществото и обект на критика в реално време .

За последен път ще използваме патетиката на 14-ти юли, когато ще лансираме и сайта и форума, където започваме конкретната работа и дискусии. Ще я използваме като напомняне към скептиците, че за Гражданското общество няма непревземаеми крепости. Като припомним на крайните индивидуалисти, че най-„невъзможни” са екипите от силни личности, но пък веднъж преодолели част от его-то си, те са помитаща всичко по пътя си сила.

Ние не обещаваме никому нищо повече от интересна, общественополезна конкретна работа. Критика и от съмишленици и от неприятели. Вероятно - присмех и подценяване. Но и интересни дискусии свързани с решаването на реални комплексни проблеми, които са предизвикателство за всеки истински професионалист и гражданин.

Днес ви призоваваме да вземем решаването на проблемите на страната и обществото в собствените ни ръце. Да престанем да се правим на хленчещи критикари и мърморковци, а да станем Граждани правещи страната си.

Кой, ако не НИЕ и кога, ако не СЕГА!