Вече май никой не се сеща, че функцията на изборите е да направим подбор на онези, които при управлението си биха направили максимум за реализация на нашите интереси.

Дори един бегъл преглед на резултатите от различните „цветове” управляващи преминали през последните 22 години във властта показва, че независимо от идеология, предизборна програма и клетви, в крайна сметка, независимо от икономическата конюнктура, единственият систематичен печеливш са правилните хора.

Думичката интерес е изчезнала от устата на политолози, социолози и прочее „ ози”, които ежедневно ни учат. А без анализ на интересите на различните социални групи в едно общество, всички „анализи” стават свободни съчинения на тема „партия”, „лидерство”, „общество” и т.н.

Вярно,  хората си знаят „интереса клати феса”, ама нашите медийни гурута са надмогнали тези неща и като започнат да ни замерват я с Умберто Еко, я с Пиер Бурдийо или с някой още по модерн!, чак свят да ти се завие и си викаш: бе къв интерес, глей ся чиляка как хубаво хортува и как научно някак обяснява нещата... И ти стане едно драго. А като излезе нашият партиен другар и разясни правилната позиция на партията, единствено ти остава да си освободиш душата с едно „Браво” и „Да живей”! Тъй де, става ти ясно, че твоята партия ги е премислила нещата с поне 10 хода напред и дори да имаш съмнения – о, черни останки от лошите журналя! – си лягаш спокоен със светлото партийно бъдеще на сърце!

Вярно, че няма партия дето вече – поне от кумова срама – да рече : вземаме властта и ще живеем кат централно европейските ни събратя!

Летвата е вече много "по-високо"! Стабилност. Ама каква? В бедността?! Ама пък и никой не пита. А ако попита му лепват жанвиденовата зима и ... край. Ма защо тази зима да беше само за нас, а не и за кредитните милионери дето препраха крадените от банките пари и станаха млади пенсионери на Бахами и Кариби, бе?

Няма дори да питам – нарушава бон тона! – що за стабилност по време на криза е това, огромното количество малки и средни предприятия да отиват към фалит, а мастодонтите любимци на власта да пълнят гуша?!

Ама пък и това какво ли общо има с някакви избори, я??

Казвам избори и се сещам за демократичността дето клати държавата отгоре до долу! Ето! ББ демократично рече в 12 без пет „Он е” и он биде избран!!

Ами сините свръх демократични другари? И те! Рекоха – след първични избори при това – Он ще да е, да се не лъжем! И он спечели ... почти ЦЯЛ! Процент!

Изобщо, някому прави ли впечатление изборната свобода? Тъй де, толкоз сме свободни да избираме между  кози барбонки и магарешки тръни, че все ние сме виновни, дето не сме избрали ни орхидеи или ябълки поне! Не че ги има в изборните листи де...

Та, туй изборите шашкат само младите. Ние, обръгналите на най-демократичното, хуманистично и модернистично общество (имам предвид соц-а!) вече се осъсвестваме и си знаем. Другарите подбират правилното за нас. А ние, ние потвърждаваме тяхната правота.Със своя глас! И ето! Допреди 5 години най-върлият анти ченгесист бе г-н Коритаров. Човекът определящ, кой е достатъчно син или не (не обясняваше чий син трябва да е) и доколко си в правата риния на антикомунизЪма! А после? После се оказа един прост Алберт, който обясни, колко е било жизнено важно да си в ДеСе...

И ако някой си мисли, че намеквам за някаква манипулация – Сакън и Не! Че как ще намеквам, га лично Премиера изпуска по нЭкоя сълза за репресираната от комунистите си рода, а после тича я на купон я на мачле със същите тия репресатори...