Всъщност, зад непремереният ПР на г-н ББ прозира цял един дискурс, който по непонятни причини не се води в българското общество. И това е дискурса за ценностите на ЕС.

Основните ни партии се гордеят и саморекламират в страната, че са членове на голямото семейство на левите, десните, либерали или консерватори на Европа. Но какво има отвъд фасадата?

Българското общество няма дори бегла представа отвъд това, че в европарламента те гласуват на партиен принцип, образуват партийни бошинства ... И?

Същевременно, при евроизбори в страната всички партии твърдят, че в Брюксел защитават национални интереси. Но то е така и на вътрешните избори за депутати. И се появява още един отсъстващ дискурс – как става баланс на регионални, партийни и национални интереси. За нашето представителство в Брюксел к Страсбург е същото. Още една обществена неяснота.

В смисъл, до каква степен българското общество може/трябва да има доверие на европейски авторитети?

Примерно, шефа на евро левите/десните/либералите пристига и казва нещо в страната. Ясно е, че той подкрепя съответната партия. Но докъде? Доколко нашето общество следва да се съобразява с неговите думи? Доколко те са продиктувани от чисто партийни интереси и доколко отразяват напр. интереси/проблеми на цялото общество?

И по същият начин нямаме критерии, по които да оценяваме изявите на европолитиците.

Изобщо, у нас дебата евроинституции /органи и национално общество на практика е несъществуващ.

Доколко изобщо евросигналите към българското общество са филтрирани от дипломатическият език на междудържавните отношения ?

При езика на традиционната междудържавна дипломация, дори лек намек за критика, по същността си, на ежедневен език, е равнозначен на сериозна индикация за тежък проблем.

Дали е вярно и в отношенията с партньорите ни от ЕС ?

Така обществото ни остава неориентирано за истинският смисъл и тежестта на думите. А това отваря огромно поле за манипулация и дори целенасочено заблуждаване на българското общество.

Всъщност, ние практически нямаме ежедневни репери за оценка на сигналите идващи от нашите партньори от ЕС .

Не можем да оценим по същество, доколко сериозен е един или друг проблем посочен от нашите партньори.

И обществото ни остава напълно неориентирано в евро играта на дипломатическо говорене (доколко, докъде), на партийни наднационални интереси, на цели и ... реални проблеми или възможности. Докъде става въпрос за реални европейски ценности и докъде за конкретни (партийни, национални) интереси.

Най- ясният пример е разнопосочният партиен прочит на евродокладите по мониторинга. Ясно е, че всяка партия си го чете в зависимост от конкретната политическа ситуация и интереси, но обществото няма валидна матрица за прочит, за да може всеки гражданин еднозначно да го разбере. Същото става и с проблема Шенген. Как да го прочетем?

Единият вариант е да се доверим на това, че ние сме изпълнили всички изисквания, но има едни „лоши” страни които ни спъват. Или пък да си погледнем проблемите с корупцията и съдебната система (които самите ние не отричаме) и да разберем, че „лошите” страни , загрижени за своите интереси, по същество се опитват да помогнат и на нас като ни отворят очите.

Зад несекващите спекулации с изказванията на един или друг европолитик обаче явно проличава пълната неориентираност на обществото как да ги тълкува.

Опасността от това е огромна, защото липсата на опит в обществено разчитане на дискурса на ЕС прави обществото податливо дори на елементарни манипулации от страна на нашата политическа класа.

Липсата на този дебат и на яснота напр. непрекъснато кара обществото да се пита „Каква ни е ползата от евро членство?” Трактовки – губим национален суверинитет, губим и пари, защото фактически откакто сме в ЕС сме нетен донор.

И при ситуацията на контролирани медии у нас, всяко правителство може да се изкуши, вместо да отговори адекватно на правилата на европейската игра, да раздуха анти ЕС настроения.

Без обществото ни да може да разчете дипломатичните евросигнали, то евентуалните санкции за правителствени действия/бездействия могат много лесно да се трансформират в обществени настроения „ЕС подценява/мрази България”.

Ясно е, че сериозният проблем си е у нас. В страната. Ние трябва да се научим да четем по европейски.

Но проблемът има и друга страна. Доколко, ако ЕС е съюз на ценности, нашите приятели в Брюксел трябва да поемат грижата да направят посланията си еднозначно четими за нашето недоразвито гражданско общество? И по същият начин – за партийните изказвания на наднационалните партийни формирования.

Не става въпрос само за обществото. Дори и политическата класа не е наясно.Та ние нямаме никаква европолитика. Какво правим в ЕС, как ускоряваме развитието на страната, какъв е ефекта от усвоените/неусвоени европари?

И за да преминем от абстрактни ценности към пари, този дебат не следва ли да е и наднационален? Примерът на България сочи, че за изтичащият финансов период от 13 млрд. предвидени за страната, ще усвоим три. Което означава 10 милиарда блокирани, неусвоени от Европа пари. Пари на европейските данъкоплатци. И страни като нашите се явяват в ролята на кучето и сеното. Сено има, ние не го ядем. И много ясно, че Ханс ще започне да се пита, защо? Какъв е резултата? И какъв е смисълът да плаща за това?!

Още по-очевидни са проблемите в казуса Гърция. Години наред, партийните евро „семейства” не обръщат внимание на съответните гръцки партии членки, че политиката им е пагубна за страната в средносрочен аспект. Държавите членки също мълчат. Да. Логично поведение на междудържавни отношения. Но в ерата преди ЕС. Защото днес кризата в Гърция не е само нейна. Кризата засяга цяла Европа. И ако Папандреу, за да запази перспективите за власт на партията си в страната бламира по същество непопулярни решения, то трябва ли съответната европредставена партия в която членуват и те, да вземе отношение? Защото иначе ще се окаже, че към националният партиен егоизъм се е надстроил и един такъв  на евро ниво. Всички са вторачени в институциите и Еврокомисиите. А Европарламента с неговото партийно разделение и представителство ? Там какво става? Да, може да осъди цяла държава. А управляващите я партии довели до това?!

И  изобщо, в каква степен ЕС може да си позволи дипломатично мълчание или недомлъвки, когато – грубо казано – гангренясва една страна, било то от популистка свръхзадлъжнялост, от корупция или организирана престъпност.  Къде е ролята на евро левицата/десницата във всичко това? Машина за гласуване в Европарламента?

И точно тук е ключовият момент, който храни евроскептицизма. Лесно е да хвърляш вината на „евро бюрократа”. Тя е на повърхността. Но под нея е много по-сериозният проблем за демократичният характер на представителството и властта. В много от страните на ЕС, съответните национални партии черпят дивиденти от членуването в евро десницата/левицата. Но въпросните наднационални партийни формирования по никакъв начин не консумират и отговорността за поведението на своите структури по места.

Естествено, не мога да изчерпя проблема. Но ми се ще, поне да опитам да поставя основи за един по-сериозен дебат.

Защото и като граждани на страната и като граждани на ЕС все по-често ще се сблъскваме с подобен тип въпроси.

http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=668&aid=15369

На мен ми прозвуча много истински особено в частта за отношението на европолитиците към нашите.