Лъжат, а много се и връзват и вярват, че и емоции влагат. Спокойно. Всичко е лъжа.

Напр. мнозинството сте убедени, че имаше избори за Президент. Но не. Имаше премерване на междукланови сили.

ББ трябваше да има Президент, ама избран на ръба. Т.е., така, че да не му хримва да се еманципира поне първите 2,5-3 години.[i]

В БСП решаваха въпроса с властта на Позитано 20. Ще видим резултата в следващите 6-8 месеци.

Сините играха така, че дори случайно да не объркат играта. Дори когато издигнаха Прошков, който на база лични качества имаше перспективи за София, побързаха да му нахлузат воденичните камъни на Софиянски, Мафиянски, Син, Трендафирен и Пембен. Като не ми вярвате, погледнете резултата. Синя София даде ... 2 пъти по-малко гласове за Прошков от напълно безличният Кадиев.

За Президентските, сините го изиграха като преди 5 години. Сиреч, неизбираема кандидатура в последният момент. Е, този път Христов стартира малко по-рано, но за сметка на това го домързя да си размърда гъза и да пообиколи страната. И „кампанията” дори не бе вяла, а никаква. Какъвто е и резултата.

Местните избори само потвърдиха феодализацията на страната. Централните кланове сключиха сюзеренни договори с местните феодали. Вярност за подкрепа. Погледнете Варна и казусът Йорданов. Да не говорим за различните форми на бизнес договори за подкрепа : Партия Х подкрепя лицето  У за кмет. Срещу това, лицето игрек се задължава да назначи за зам.кмет по финансите предложеното от партията Х лице. Освен това се задължава, да сключва договори за държавни поръчки с посочени от партията Х фирми.

Така, територията на феодалните градове рязко се уплътни и покри цялата страна.

За да няма изненади, кампанията бе направена невъзможно скъпа. И като възможност за медийна изява и като купуване на гласове. А полицията изпадна в будна кома. И в позицията на ни чул, ни видял. Оказа се, че всеки журвалист, който не го мързи, може да документира целият спектър на изборното шоу. От купуването на гласове, та до манипулациите с изборните резултати. Но, полиция и прокуратура отново нямат доказателства за това.

Да не забравим социолози и политолози, чиято основна изява бе да промиват мозъци. Не вярвате? А къде бяха всички тези елити, които от ефира на националните телевизии, напр., да зададт тон на конкретните въпроси, та да разберем, какво ще прави кандидат Президента, как вижда конкретно проблемите на страната, как ще ги решава, с какви ресурси, в какви срокове, по какви критерии ще назначава в СЕМ, дипломати, генерали, Гравен Прокурор, съдии и т.н[ii].. Все неща които са негово конституционно задължение.

Къде бяха тези умници, да кажат еднозначно ясно и разбрано, че дебат на тема Президент като баща на нацията е обида за елементарната грамотност. Че е безмислен извън контекста на генерална манипулация? Къде?!

И лъжата си продължава в къщият дух.                 

Ближем си раните от „изборът” с надежда, че – отново! – сме избрали по-малкото зло.

Но избирайки всеки път „по-малкото” зло, някак неусетно, позволяваме страната да се плъзва в нежелана посока. С този наложен ни минимализъм на избор, вече се радваме, не на развитие, а ако не станем непосредствено, веднага, по-зле.

Вече никой от управляващите дори не ни обещава да живеем, в обозримо бъдеще, като средно европейци поне.

И лъжата става все по-голяма. Изживявали сме били най-тежката криза след войната. Ами?!? Ами средата на 80-те, когато поради причудливите идеи за непрекъснатост на електроснабдяването, страната бе заприличала на дискотека? Лично аз писах дисертация по икономика на свещ. Два буркана от двете страни на пишещата машина , с две свещи отгоре и аз тракам наука. 1984-5г. Радващ се на връзки за сдобиване с виетнамско кафе!

А 90/91-а? Когато нямаше нищо! А 1996-а края?!

И защо никой не пита, кой изнесе тежестта на тези несъщесвували кризи? Не сме ли същите!? Нима и тогава и сега, върхушката не трупаше пачки, а ние – в знак на национална солидарност с управлението –затягахме колани?

Какво води кризата сега? До разоряване на малки и средни фирми, до деградация на средната класа и просто казано – до увеличаваща се беднота.

Криза, ама сме правели магистрали. Голям праз! Хърватска, без грам европари се опаса с магистрали преди 10 години. А ние? Какво развитие? Какви доходи?

Лъжат ни с „Трай коньо за зелена трева”. Не знам как сте с паметта, ама откак съм се родил все ми обещават светлото бъдеще. 80-та щяхме да сме в предверието на комунизЪма, когато благата ще потекат от ведро. После беше Развитото Социалистическо Общество, После следваше да преодолеем грешките на тошовата клика (за които грешки тошЭ се сдоби с два паметника в демократични времена). После да затегнем коланите след виденовата зима. После да затегнем коланите за да влезем в ЕС. Сега пак затягаме колани в името на стабилността.

Е, от тази стабилност виждам стабилна стагнация в доходите на средната класа при паралелно увеличаване на цените, виждам относителното обедняване на пенсионерите, виждам демографска катастрофа и лумпенизация на страната.

Виждам.

И само аз ли виждам това? Де ги тревожните камбани за това? Де ги хората дето ни учат и нас и децата да го казват ясно и разбрано? Де я пенсионната реформа? Административната? Здравната? В съдебната система? В образованието ? В...

Е, разбираемо е облегчението. Избрахме по-малкото зло. И така отново попаднахме в плен на лъжата и безизходността.

Партиите сега предстои да разиграят пиеската с другарската самокритика. Да охлабят още малко напрежението и след две години, на следващите избори, да избираме отново онова, което са избрали за нас.

Лошо няма, но ако не сте разбрали, да Ви кажа. Когато някой раздава картите, бъдете сигурни, че няма силните да са в нас.

От 67 години вече е така. Системата е същата. И не осъзнаем ли лъжата, все ще си е така. С някои мимикрии. Като знак за развитие. И като форма на международна легитимация на властта.

А ако се надявате, че някой отвън ще ни изчисти обора, значи бъркате.

Приятелите ни отвън ще ни обърнат внимание. Медии и елити ще направят всичко възможно да не разберем това.

И играта ще си продължи като досега.

До пълен и окончателен фалит на страната.

[i] http://idimitrov.blog.bg/politika/2011/10/24/plevneliev-diasnoto.841075

[ii] http://idimitrov.blog.bg/politika/2011/09/26/otvoreno-pismo-do-kandidatite-za-prezident-na-bylgariia.826267