„И в няколко дена тайно и полека/народът порасте на няколко века!” Ив.Вазов, “Каблешков”

 

1.                  Практическа реализация на промяната.

В интернет проявлението си вероятно най- ефективната форма би била Промяната да се структурира като бранд, в рамките на който се систематизират действията на девелопъри, медиатори и конектори. Обвързаността на отделните групи и направления остава както 100% доброволна, така и „хлабава”. Бранд подхода предполага взаимна поддръжка. Напр. една ТВ медия поддържа десетки разнообразни програми – шоу, култура, политика и т.н., но когато ще се реализира нов, важен за отделна програма проект, практически по всички останали програми се намира начин това да бъде съобщено по подходящ начин на различните типове аудиотрия на дадената телевизия. При този подход става възможно да се използва и техниката на E-fluentals, т.е. лидерите на мнение да създават т.нар. "вирусни вълни" на база положителни мнения за бранда. Така всяко по-сериозно постижение на девелопъри, медиатори или конектори, непрекъснато може да генерира позитивен имидж на бранда, от който впоследствие ще се възползват и останалите участници.

Постепенното оформяне на бранда, „структурирането” му,  започва на база естествените мрежови техники, като напр. „размяна на линкове”, което е масова практика на множество блогове,сайтове, форуми . Постепенно това може да прерасне в създаване на един или няколко портала – общ(и), тематични и т.н.

Този процес, освен всичко друго, е и процес на открояване на автентичните личности, ярко граждански ангажирани с процеса на промяната. С това се постига и основна задача на цялостния проект на промяната – автентичност на двигателите на промяната, утвърждаването им на база конкретни (и проверими) идеи, и доказани във времето хипотези. Т.е. открояване на хората и групите, които се доказват вън и независимо от официалната властова система, „произвеждаща” елити (каквито са напр. „официалните” медии).

Вторият плюс на този модел е в това, че брандът не може да бъде „превзет” отвътре като една нормална политическа или гражданска структура. Тази невъзможност се корени в самия модел, в неговата мрежовост и пълната независимост на отделните групи и личности. Ако в даден момент някой от участниците, колкото и „заслужил” да е, започне да защитава мнения и хипотези, които по същността си обслужват статуквото, то той постепенно ще загуби естествен престиж и влияние – първо в рамките на бранда, а впоследствие и в рамките на „собствената” група.

За този модел вътрешноприсъщо е триединството – цел/интерес/резултат, постигнато на база на новата семантична база на Промяната.

 Дейността се оценява както в рамките на една група/ядро, така и в общата мрежова структура на групи/ядра.

Всъщност най-сериозният проблем на първия етап ще бъде свързан с възприемането на тезите на девелопърите. Защото тяхната основна задача е да гледат напред, да разбиват установените митове и стереотипи[i]. Да налагат нова семантика и семиотика. Да се опитат да инициират обществения дебат за конкретните реално възможни контури на развитие и бъдеще за страната. А това е, меко казано, непопулярно. Днес. Именно затова и работното наименование на бранда е Промяна (?) и затова самият модел се основава на социалното направление за микро промените в общественото съзнание.

Така един от най-важните моменти е ясното осъзнаване, че основната задача на Промяната не е критиката на един или друг аспект на социалната дейсвителност, а промяната в обществените възприятия, в резултат на което и търсената системна промяна. Естествено, критиката е част от работата, но само когато не е самоцелна, а е в позитивен аспект : т.е. самата критика е структурирана така, че да отваря писти за реална промяна. Което означава отиване на друго ниво - отсъстващата до момента реална критика на ситуацията, видяна през призмата на онова, което ще ни е необходимо в бъдеще. Т.е. да обърнем статуквото на Оруеловия капан, в който сме: „Който владее настоящето – той владее миналото, който владее миналото – той контролира бъдещето”. Да се опитаме да видим процесите и събитията през призмата на необходимото ни бъдеще. В първия случай – работа върши и сегашната културно-образователна среда с козметични подобрения. Защото миналото и настоящето произвеждат лузъри, възпитани в дух на „клали са ни”, „малки сме”, „толкова можем”. Ако искаме достойното бъдеще, то може да дойде само от хора с пионерски дух, но за целта е наложително да се промени и цялата куртурно-образователна среда. И точно тук е огромното предизвикателство на Промяната. Защото става въпрос да се решат проблеми на манталитетно ниво. Задачата „манталитетна промяна” при тази си формулировка е толкова обемна, че не подлежи на обозримо разумно практическо решение. За да има решение промяната на обществените нагласи, а постепенно и на манталитета, това предполага ясно декомпозиране на целта: ставане на гражданското общество, прочит на историята ни през призмата на фактите и сравнителния анализ (и то именно от позициите на националните успехи и идентифицирането на реалните фактори, способствали тяхното осъществяване, съпоставката им с факторите на провалите и т.н.), анализ/оценка на културните артефакти и тяхното влияние върху националния дух и морал и др.п.

Брандът задължително трябва да съдържа и ясно откроен образователен (самообразователен) елемент. Т.е. ясно и категорично да се ангажира със социалното ограмотяване на обществото (нещо което практически липсва в образователната система). И като лекции, и като статии за различни таргет групи (строго научни, научно-популярни, популяризаторски).

При тази логика девелопърите се ангажират с разбиването на стереотипите и предлагат новата семантика по възможно най-обоснования методолигичен научен модел, медиаторите трансформират този изказ в по-разбираем (т.е. рязко увеличават аудиторията), а конекторите популяризират новите тези (с което подготвят прага 10%). Т.е., от управленска гледна точка, създаваме гражданска специализация и разделение на труда, съобразно индивидуалните нагласи, интереси и компетенции на ангажираните с промяната хора.

Този подход не фаворизира априорно никого – нито девелопъри/медиатори/конектори, нито специалисти от една или друга област. Това, че от ключово значение са познанията в областта на социалните науки, по никакъв начин не означава, че се подценяват и специфичните „технически” познания (технологии, здравеопазване и т.н.). Напротив. Успехът може да дойде само ако социалните технологии бъдат адекватно подплатени с „чисто” техническите познания в една или друга насока, защото достигането до конкретни модели за динамични промени и устойчиво развитие изисква именно това.

Интернет, като основна платформа, дава реална възможност да се реализират необходимите мултидисциплинарен подход, динамични групи и мрежови модели на дебат/реализации. И то в рамките на компресирано, мрежово време.

2.                  Реализируемост на Промяната.

Напоследък, макар и мъчително, започва да се очертава една социална група от динамични и добре образовани хора, които усещат(!), че промяната няма да дойде от политическите партии; които почти са осъзнали, че са необходими радикални промени в системата и интуитивно усещащи, че „политическата класа” ги манипулира. По различни оценки става въпрос за 300-500000 души, което практически ще е таргетгрупата, до която трябва да достигне бранда Промяна. Т.е. потенциал за Промяна и за достигане на критичните 10% от населението има.

Същевременно тоталният контрол над медиите прави „излишни” най-добрите представители на професията и ги маргинализира. Това предизвиква два взаимосвързани процеса:

-маргинализирането на качествени журналисти провокира тяхното доброволно-принудително минаване в ъндърграунд (основно в блогове засега), които, поради качеството си, по читаемост стават съпоставими с читаемостта на казионните медии. Което означава, че просто е въпрос на време и самоосъзнаване от тяхна страна за групиране и създаване на алтернативни медии.

-този процес води и до депрофесионализация на медиите. Което означава, че и непрофесионалисти спокойно атакуват този бранш и когато успеят да запазят дори един минимум независимост и почтеност, бързо печелят аудитория.

Същото, макар и по-бавно и мъчително, се отнася и за специфични професионални общности като икономика, социология, история и т.н.

Това позволява да направим извод, че необходимият потенциал (т.е. достигането на критичните 10% от обществото) е налице. Принципните възможности за реализируемост са позитивни.

Когато говорим за реализируемост, непосредствено след оценка на обществения потенциал следва да си дадем сметка и за това, че Промяната има и ще има активна съпротива и врагове на всички нива (нещо, което практически не бе отчитано 20 години). И враговете на промяната са всички, които са свързали личното си благополучие с олигархичния модел. Вкл. и днешната декларирана „алтернатива”, интегрирана от статуквото. Съпротивата на промяната няма да бъде на ниво сблъсък на идеи, а на ниво публично омаскаряване. На този етап брандът ще срещне пълно враждебно мълчание от страна на елити и медии, а в следващия етап, когато гражданската идея набере популярност, най-вероятно тя ще бъде „присвоена” от политическа „сила”(идеите витаят във въздуха). Именно това е най-опасното и същевременно – тестът за зрелост на двигателите на промяната. „Подлъгването” по политически химери и намаляването на усилията за развитието на гражданското общество няма да компрометират идеята, но ще я разводнят и ще отложат реалното й развитие с още от 4 до 6 години - време, през което ще текат процеси на радикализация на недоволството. Обаче, ако лидерите на промяната имат достатъчно интелектуална зрялост, то подобни събития биха могли да бъдат използвани изцяло в положителен аспект.

Критичните моменти са свързани с:

-                     Естественото и разбираемо бързане за случването на нещата (напр. прибързаното  отиване в областта на партийно-политически тип действие) и плъзване по линията на патетиката и партийните (пред)убеждения;

-                     Самоосъзнаване на агентите на промяната като носители на нова, алтернативна, дисидентска култура;

-                     Търсенето на количество вместо качество. Особено на първия етап това е и безсмислено, а и вредно.

Т.е. най-трудното на промяната ще е в изчистването от наслоените стереотипи.

 

Заключение

Моделът на Промяната е реализируем, но постигането му не е автоматично. Три са ключовите моменти: съпротивата на елита (ще се очертае реално на втория етап), преодоляване на духа на „не зависи от мен” и чисто психологическия фактор, характерен за силните индивидуалности в нашето общество. Този трети момент е изключително важен за бранда, защото от него зависи скоростта, с която той ще се заяви като сериозно мрежово явление. Силната индивидуалност в общества като нашето - и за ставането си, и за оцеляването си, и по силата на собствен житейски опит – е почти задължително леко параноична, а по тази причина и скептична към подобен род граждански начинания (и същевременно – доверчива към идеологеми, въплътени в партии?).  Този момент ще е фактор за бавно и трудно стартиране, но пък самият модел и не предполага „силно” обвързване на ядрата на Промяната, а разчита именно на силата и ирадиацията на отделните ядра, на е-fluentals и т.н., възприели основните принципи, цитирани по-горе. С течение на времето естествените двигатели все по-ясно ще се открояват и сътрудничеството постепенно ще преминава в ново качество. И отново да подчертая – именно тази начална „бавност” е залог за успеха тогава, когато върху бранда ще се стовари ударът на статуквото. Именно тогава постепенното и бавно (в началото) „напасване” на отделните ядра ще може и окончателно да се прояви като мрежово цяло на самостойни ядра, обединени от обща култура и цел.

Когато говоря, че брандът не може да бъде превзет от вътре, имам предвид, че ставането му е културен процес, който не може да бъде фалшифициран, защото всяка подмяна ще е очевидна за културата на бранда. Пример - може и да Ви анонсират класическа музика или джаз, но ако е чалга, още с първите акорди ще я разпознаете. Иначе, чисто технически е напълно възможно и „присвояване” името на бранда, и тролене, и хакване на отделни, водещи в даден момент, ядра. Но това е само технически проблем, решим с технически средства.

И накрая, но не и на последно място, все пак трябва да си даваме сметка, че тази визия за промяна е и една мечта. А хората са толкова големи, колкото са големи мечтите им.

София, 30.11.2011г.
От утре, 19.12.2011г. , 8,30 ч текстът ще е на разположение за коментари в
http://modernbulgaria.org/

---

[i] Напр. фактологическият научен прочит на историята от Пл. Цветков и още няколко историци не среща практически никакъв сериозен, от научна гледна точка, отпор в професионалната общност. Същевременно тезите са атакувани косвено, въз основа на доминиращите донаучни, митологеми. Така, изключително важен прочит на историята остава обществено непознат, а интелигентни хора, вътрешно съгласни с неговите тези, избягват публична подкрепа именно заради позициите на „офиицалните” елитни историци, окичени със символна власт.

Основно е взаимното подпомагане и самоподдържане на ЕКОСИСТЕМА от независими центрове. Взаимната поддръжка може да се възползва от най-различни идеи, включително и идеи, които вече се прилагат в силиконовата долина за подпомагане на стартиращи компании, например: http://ycombinator.com/

С други думи, подпомагането на развитието на други центрове на концентрация Е част от социалното предприемачество необходимо за развитие на БРАНДА като цяло. Известно е, че хората, които филантропично подпомагат други, неминуемо с течение на времето неусетно се оказва, че са подпомогнали и себе си поради простия факт, че центровете оперират по-добре при засилена омреженост с други центрове. Аналогии и примери за кооперативни ефекти могат да се търсят в биологията.

Забравих да си напиша името под коментара: Милен Райчев

http://bitly.com/tRxJjI

Милен Райчев