1.       Селско стопанство

Почти ОСЕМДЕСЕТ ПРОЦЕНТА от консумацията на плодове и зеленчуци е от внос. За сравнение – Люксембург (!) практически се самоздадоволява със селскостопанска продукция. Дет се казва- само слепите не виждат и само пълните олигофрени не разбират какво значи това! Страната, изхранвала Германия през войната - внася. Вярно, че не е от сега. Защото лафа „Къде се губиш кат червен пипер” е от „прекрасните” соц.времена. Та досега. И дори любимият ни Генерал Министър Председател, доктор на науките, откликна на народните притеснения, като бащински ни посъветва да си садим картофите ако искаме да ядем картофи. То и един по-по-предишен бащица, след като индустриализира земеделието и го натика в АПК-та, все така бащински ни разпореди да се самозадоволяваме. Някъде по онова време спадна и раждаемостта де, ама това е от друга бира. Та самозадоволяването даде нечувани резултати. Производителите на електроника, една трета от времето садяха пиперо (вместо момата Дилмана!). Машиностроителите – тикви, а хирурзите гледаха прасета. Та едновременно с богатата трапеза постигнахме и нови висоти. Електрониката ни налютнуваше и като цени и като качество, машинострителната продукция се родееше с тиквите, а докторите започнаха да се отнасят с пациентите си като с прасета. Вярно е, че на пазара нямаше ни пипер, ни тикви, ни свинско, а потребителите на продукцията на самозадоволяващите се електрончици, машиностроители и доктори някак не успяха да свикнат с тези чутовни нововъведения, ама и това е от друга бира.

Хубавото на днешната ситуация е, че вече сме свикнали с това положение. Хем да внасяме. Хем земята ни да пустее. До такава степен, че всички партии са изключили този проблем от дневния си ред. Тъй де – някакво селско стопанство. Някак неперспективно и малко селски звучи. А ние сме на нови висоти! Огромни. Селата у нас са на път да изчезнат. Изчезнат ли – край с изостаналостта! Демек – модернизацията ще се случи от самосебе си. Либерално, демократично и най-вече – по партийному – правилно.

А иначе, виновника за положението в селското стопанство е ясен. Народа – хем прост, хем мързелив! Това е причината.

Кой да ти гледа някакви скучни данни като това, че над 60% от земята ни е разпарчетосана като циганска черга. Демек, средният българин притежава около 15 дка земя разппръсната на 7-8 до 12-15 парчета. Работи и пей. И най-вече пътувай! Пътувайки – опознаваш земите си и следователно – обикваш. Естествено, на тези парчета трактор да вкараш изисква висш пилотаж, но пък това стимулира създаване на водителски умения. Поради което всеки момент очаквам да построим и 5-6 писти за формула едно! Тъй де – при тез налични умения... Просто си го представям: 75 годишния бай Иван от Горно Долново яхнал Мерцедес Макларък, а 80 годишния бай Хасан от Кара Чепатово – Ферари! Че като завалят шампионски титли, че кат стане България център на Формула 1, че чак бутаме Барни Екълстон и Мин Преда ни му взима мястото по взаимно съгласие...Модерен живот ви казвам и туй то!

А да. Ако се върнем към архаичното мислене от времето когато българите са яли доматите с колците, докато хранят Германия, бихме видели, че нещата нито са сложни, нито искат кой знае какви инвестиции.

-Бихме видяли публичната тайна. Че изкупуването на селскостопанската продукция е в ръцете на предприемчиви бизнесмени с яки вратове, еволюирали до такива от високоструктурирани мутри. На което, нормалният селскостопански производител отговаря по едниственият достъпен му начин – като прави и невъзможното да се заеме с нещо друго.

-Бихме видяли, че ни трябва комасация. Сиреч – окрупняване на земята така, че въпросните 15 декара на човек да се съберат на едно място.

-Бихме видяли, че ни трябва коопериране. Ей така. Да обясним на хората, че кооперацията не е мръсна дума. Да им разясним, да им покажем в какво е техния интерес.

Такива неща бихме видяли.

Порази което, скъпи партийно обременени приятели, ви питам – коя от вашите партии, напр. в последните 5 годиин е повдигала този въпрос, инициирала обществен дебат и други такива непартийни работи.

Няма? Ами тогава, преди да ме агитирате да гласувам за „ваште”, не е ли по-добре, самите вие, първо да ги питате що не правят елементарни неща?!