Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2011 17:25 - Празничен дисонанс. IN memoriam Гергьовден и 9-ти май!
Автор: idimitrov Категория: Политика   
Прочетен: 1011 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 06.05.2011 17:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Дойдат ли такива празници и изпадам в дисонанс с приятели и съмишленици. И си ставам – очевадната – черна овца. Или овен. Без значение. Защото за мен китките и венците на тези дни са нещо свещено. Много нашенско. Много българско. И НЕ признавам паметника на „незнайния”. Поне за загиналите през 20-ти век. Той е просто умиване на съвестта и пълна немара към паметтта. Няма незнайни. Всеки си има име, роднини, деца и съдба. Всеки се знае. Ако искаме да знаем това. И ако е паднала граната и е направила на каша Иван и Драган, то те не са незнайни. Те са смесили телата, но са ни оставили имената. Можем да не можем да ги раделим в смъртта, но те трябва да останат с имената си в паметта. Защото никой безименен не е нарамвал кръста. Дори безименните са имали псевдоним. И безименните знаем. Ако искаме. Преди НДК, там имаше огромни каменни плочи с имената на падналите за България. Може да са били огромни в детските ми очи, но пък днес са ЧУТОВНИ защото вече ги няма. Предадени за забрава. В угода на капризите на сатрапа. И един разпаднал се пред очите ни шестоъгълно осмостенен недомисленик наречен паметник. Това е НЕЗНАЙНИЯТ. Изтребената памет на достойните българи през 20-ти век. Това е паметника на подмяната на паметта. Колко е лесно. Пишеш – НЕЗНАЕН и след това, на парада се изтъпанва сина на убиеца. Но след като убитият няма име, то той няма и убиец. Паметник на убийството на паметта!

На 9-ти пък ще честваме Европа и Победата над фашизма... Добре. И пак ще е безименно. Сякаш и тук България си няма достойни синове! Ами ако ИМА?!? Ами ако не щем да ги знаем? Тогава ?!? Кой, кому и защо поднася цветя? Ако сме забравили имената ... с какво се гордеем? Ако не искаме да знаем имената, как ще правим индивиди от нашите деца?!?  

Ето, на девети – пак пред Незнайния, пред Народния ... Пълната анонимност на нещата. Лъскане на днешна суета и немара за истината. А без истината просто няма страна. На девети май...

За да не съм голословен. Никой не знае, че първата международна антинацистка група в Европа е сформирана и ръководена от Кр.Цоков, Икономов и Пухлев. Най-голямата нелегална група в началото на войната. Действаща буквално от първите дни на септември 1939-а година. Група българо-полска – българските дипломати и натурализираните българи от полски произход – сем.Зембжуски. Направили канал за спасяване на полски офицери и интелектуалци по остта Варшава-София-Истанбул, за финансиране на полската съпротива, за износ на фотографски документи в Европа за зверствата и на кафявата и на червената чума. По времето, когато и комунисти и нацисти са в братска прегръдка. И братски разбиват групата. Зембжуски умират в лагерите на нацизма. Цоков минава последователно през затворите на Гестапо, на НКВД, на Белене и Куциян ... А къде е паметта? За нещо подобно, други народи вдигат паметници, а у нас вдигаме забрава. Полша, след 20 години напразни усилия не успя да получи от България и квадратен метър българска земя за антинацистите – Цоков, Иконов, Пухлев, сем. Зембжуски – и направи единствено възможното – даде им полска територия в София за паметна плоча.

Помислете. Днес е ден на българските герои, на 9-ти – ден на Победата и Европа. А за Цоков, Икономов и Пухлев – убиствено крещяща тишина. Хора, които не предавали държавните тайни на страната си. Хора които са спасявали хора! Хуманизъм по време на започваща озверяваща хората война. Българи, пан европейци още тогава, хуманисти и мъже. Не партийно обременени. Не за пари. Чист хуманизъм. Днес дори не можем да повярваме в това. Но е истина.

Това е. На девети май си направете имиджа. Изперете съвестта. Идете при паметника на нашето нехайство, на немарата, на преднамерената забрава. Аз отивам на паметната плоча на хуманистите. Ще си поговоря с Цоков, Икономов и Пухлев, ще попитам сем. Зембжуски... За вчера и днес. За думите и делата. И в крещящата тишина на самотата се надявам отново да намеря техният отговор. Прави правилно. Прави със сърцето. Прави каквото трябва, пък да става каквото си ще.

На 9-ти. От 13 до 13,30, на гърба на полското посолство, до гаража. С едно цвете. Ще съм там. Не за демонстрация. А за да почерпя отново увереност, че мога да съм прав, дори когато съм сам.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: idimitrov
Категория: Политика
Прочетен: 1162288
Постинги: 180
Коментари: 559
Гласове: 492
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031