Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2011 13:46 - Стратегия на планираната бедност или колко струва "евтиния" ток?
Автор: idimitrov Категория: Политика   
Прочетен: 1419 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 28.04.2011 14:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

И поддръжници и противници на проекта Белене са 100% съгласни по един пункт: АЕЦ Белене е стратегическо важно за страната решение. А основният и най-важен проблем е, че дебата непрекъснато се изплъзва някъде в страни и се разпада на един куп частни проблеми. При което „изчезва” именно стратегическият аспект в истинският смисъл на думата.

Имам предвид, че когато водим този дебат първият въпрос който следва да си зададем е „Как този проект се вписва в Стратегията за развитие на страната”. Вярно, реална такава стратегия достойна за името си няма. Затова нека се обърнем към най-сериозните ни проблеми: на последно място в ЕС сме по доходи на глава от населението и пак там – по конкурентоспособност на икономиката ни. Тази ситуация  (плюс демографската криза) от една страна стимулира емиграцията от страната, а от друга – липсата на реални перспективи за съществено подобряване качеството на живот препятства връщането на талантливите ни млади (и не чак толкова) хора. При това положение е пределно ясно, че по същество стратегическата задача се състои в това, да се приложи модел на ускорена модернизация на страната, който да е в състояние рязко да преобърне сегашното състояние.

Как спомага за това енергетиката? В момента енергийната ефективност (промишлена и битова) е поне ПЕТ пъти по ниска от тази в ЕС. Т.е. изразходваме ПЕТ пъти повече енергия било то за производството на единица продукт, било то като битови консуматори. Което обяснява, защо крайният консуматор – независимо от доходите си – плаща енергийни сметки,  които са съпоставими като абсолютна стойност  с тези в ЕС, но като процент от дохода му са огромни!

Какво ще промени проекта Белене?  Тук ще се възползвам от най-ОПТИМИСТИЧНИТЕ оценки на привържениците на централата. Дори и при тях, в дългосрочен план, равнището на цените на ел.енергията ще се задържи в рамките на до 10% по-ниски от тези в Европа. Т.е. в процент от доходите ни, енергийните сметки ще останат на днешно ниво! Като странични ползи от проекта, за времето- и само за него!- на реализаицята му, ще се поддържат между 20 и 30 хил. работни места и ще се възползват финансово, като поддоставчици на услуги, до 1500 Малки и Средни предприятия-МСП- (вкл. ресторантьорство, хотелиерство и др.п.). Опита показва, че от подобни точкови инвестиции съпътстващите ползи не надхвърлят 10-15% от стойността на проекта именно защото не спомагат за развитие на МСП. С Белене - доходите остават на днешно ниво!

Вторият свързан въпрос е „При реализация на проекта модернизираме ли страната”? ДА- ако сме производители на атомно оборудване и свързаните с него технологии – и по хоризонтал и по вертикал на икономиката. Но това дори най-оптимистичните привърженици на АЕЦ технологиите не могат дори да си представят. Защото това е изключително силно конкурентен сектор (дори бурно развиващ се Китай е нетен вносител на подобни съоръжения и технологии за момента). А на всичкото отгоре изисква и огромни инвестиции. Т.е. – атомните технологии приложени в Белене при цялата си модерност – няма да модернизират страната! И преди и след Белене ще останем до модерни. Ще има ЕДНО модерно – приемаме оптимистичната перспектива – предприятие в същия океан от до модерност.

Така, Белене  по самата си същност е стратегия на планирано социално-икономическо изоставане – вкл. като качество на живот на всеки енергиен консуматор! Защото това, че качеството на живот на 3-5000 души пряко свързани с проекта рязко ще се повиши, практически няма да доведе до нищо повече.

Продължавайки по логиката на личния интерес на крайния потребител на енергия, нека да си спомним, че цената която плащаме се формира както от единичната цена на продукта, който консумираме, така и от минимално необходимото количество. Т.е. при поддържането на единична цена на ел.енергията до 10% по-евтина от тази в ЕС и поддържането на същата енергийна ефективност, в крайна сметка ще заложим да плащаме в дългосрочен аспект същият процент от дохода си като и днес.

Продължавам да се водя от думите на Премиера „Какво ме интересува цената на Белене, ако някой друг я плати”. ОК! Въпросът е, че свързаните с Белене разходи, които не се отричат дори от най-запалените поддръжници на проекта – присъединяване, заместващи и проч., мощности, изграждате на хранилища за радиоактивни отпадъци (не отчитам и социалната цена, защото е ясно, че тези хранилища никоя община доброволно няма да ги допусне на територията си) и др. – ще са поне в рамките на мин. 40% от цената на проекта. И в най- минималният вариант, ще са около 4 милиарда евро. ОК! За България, дори при днешното състояние на икономиката 400 млн. годишно при десет годишен период не са непосилни. Но ... те просто обслужват проекта Белене, а по-горе видяхме какво можем да очакваме от него.

Логиката изисква да се попитаме има ли алтернатива за „харчене” на тези пари.  И елементарната сметка показва, че ако се стратира една програма да „Енергийна ефективност на битова и промишлена консумация” с цел едва трикратно намаляване топленето/охлаждането на околната среда от битовите потребители (да си опаковаме къщите и сменим дограмата и още няколко елементарни мерки) и същото трикратно намаляване на промишленото потребление дори едно трикратно увеличаване цената на ел.енргията би запазило разходите на краен потребител в днешни рамки. Без Белене. Но в тази логика постигаме:

-          На битово ниво – по този начин, ще подобрим качеството си на живот, а в промишлеността ще въведем енергоспестяващи технологии, което и друг начин да кажем – модернизиране на икономиката.

-          Въвличаме в този процес десетки хиляди малки и средни фирми и  така осигуряваме многократно по-висока заетост.

Комбинирано с около 1 милиард лева инвестиции в програми за  стимулиране изследвания и инвестиции в областта на ВЕИ, страната де факто ще тръгне по пътя на икономиката на знанието. Нещо повече, ВЕИ са най-модерният клон на индустриално развитие, което е поне стократно по-малко изискващо капиталовложения. Следователно – напълно по възможностите на националния бизнес.

Без да продължавам със свързаните предимства само ще отбележа, че при този тип инвестиции, във възможно най-лошият и песимистичен вариант, като потребители на енергия отново ще запазим същата в процент от доходите ни фактура за крайни енергийни разходи, като поне ще живеем в значително по-конфортна и красива среда. Без потенциалните плюсове идващи от модернизация на икономиката, съпътстващото повишение на конкурентоспособността и респективното повишаване на доходите!

Докато в този вариант, риска е да прогнозираме темпа на покачване на средните доходи (доколкото би зависел от качеството на частните реализации за модернизации в десетки хиляди предприятия) то със сигурност можем да заключим, че абсолютният минимум като резултат от подобна стратегия би бил :

-          Същата в процент от доходите ни цена на месечната фактура за енергопотребление на краен потребител както и при най-оптимистичният вариант на Белене,

ПЛЮС

-          Рязко подобряване на качеството на обитаване и живот,

ПЛЮС

-          Модернизация на икономиката с всички потенциални ползи от това,

ПЛЮС

-          Възможност реалният български бизнес да се вклини в най-модерните технологични ниши.

Проекта Белене няма последните плюсове, дори в най-оптимистичен вариант. И от тази гледна точка няма смисъл като национален стратегически приоритет. Защото от гледна точка стратегическите задачи на страната консервира днешната ситуация. Отново подчертавам – в най-оптимистичен вариант на реализация. Т.е. няма МОДЕРНИЗАЦИОНЕН потенциал. Докато варианта „Енергийна ефективност” в най-лошият си вариант на реализация ще има същата крайна цена както и Белене. НО С ОГРОМНИТЕ  ПЛЮСОВЕ!




Гласувай:
3



1. idimitrov - Вие просто от собствен опит потв...
28.04.2011 20:51
Вие просто от собствен опит потвърждавате основната ми теза. Важното е така да се конструират програмите за енерго спестяване, че да са максимално достъпни. Т.е. да се постигне ефект от това, че минимално необходимите разходи за битова консумация или промишлена ще бъда намалени! Т.е. правилността на тезата В и е в това, че при наличието на постепенно либерализиращ се пазар са невъзможни никакви централизирани мерки за намаляване на цени. Т.е. онова което реално може да се направи е да се направят МАСОВО достъпни мерки за намаляване на енергийната консумация в домакинствата и/или индустрията!
Благодаря за коментара.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: idimitrov
Категория: Политика
Прочетен: 1166680
Постинги: 180
Коментари: 559
Гласове: 492
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930