2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. bojil
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1
- държавата става прекалено силна,
- но силата на държавата проличава най-вече в нейната НЕефективност.
Същевременно, разочарованието бе както от демократите, така и от републиканците.
И гражданите започнаха да се събират. Да изслушват лектори по различни въпроси, да дискутират, да формират просветено мнение и същевременно - да формират и обществено мнение.
Най-лесно е да определим тези хора като "крайна десница" на републиканците. Но ще сбъркаме.
"По традиция американските консерватори се мотивират от социални и културни въпроси, като противопоставяне на абортите, гей браковете, атеизмът и т.н. Това са спорни въпроси, защото много консерватори и либертарианци не споделят същите възгледи. „Чаената Партия” не се интересува от тези въпроси, а се фокусира на основното вярване в Америка, че правителството е там за да служи на народа, а не обратното ... По много икономически и конституционни въпроси „Чаената Партия” се оказва много по либертариански настроена в сравнение с консерваторите и това й позволява да привлече голям брой политически необвързани избиратели." (1)
Всъщност, много граждани в Америка, решиха, че е крайно време ТЕ да дадат урок и на двата политически мастодонта.
Така че, безпристрастният прочит на това събитие /изборите на 02.11.2010/ показва, че става въпрос за форма на Гражданско движение, което не е "в джоба" на никоя от партиите. По-скоро, набирайки сила, ТЕ ще започнат да диктуват чисто партийни политики.
Нещо подобно наблюдаваме и в Англия, където самият Д.Камерън призова за повече гражданско общество, като алтернатива и противовес на Всесилната Държава - повече граждански обединения и граждански алтернативи като фондове за взаимопомощ /напр. здравна/ или обществени алтернативи за финансиране на пенсионерите.
В Льо Монд излезе и визионерска статия, която провижда такъв тип работа, при който индивида ще задоволява собствените си интереси и от този аспект, работата няма да се схваща като тегоба, а смисъл на живота.
За все повече и повече Граждани по света, на преден план излиза въпроса "Как да си върнем Гражданската власт"?
"Има ли смисъл да превръщаме гражданската взаимопомощ за маргианлни общности в обществено задължение и техни п р а в а. И не лишаваме ли много от тези хора от сладостта на собствени постижения"?
Не Държавата.
Не Политиците.
Гражданите започват да се самоорганизират. Да търсят и намират решения.
И в крайна сметка, да поставят на мястото й всемогъщата държава - в стриктно необходимият минимум на функциониране и със стриктно необходимият минимум правомощия за политици, синдикалисти, лобисти и проч. бюрокрация...
(1) А.Алексиев - http://focus-news.net/?id=f16259