Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2012 15:23 - Критика на Стратегия 2020
Автор: idimitrov Категория: Политика   
Прочетен: 2908 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 23.03.2012 15:43


След Стратегията за Национална Сигурност и Енергийната Стратегия, това явно е поредният книжен документ с основна цел –политически камуфлаж на нищоправене. И също толкова импотентен като куп други стратегии.

Защо?

Тъй като и моето и Вашето време са ценни, ще опитам да съм максимално кратък и конкретен.

Да започнем с онова, което отчетливо липсва в Стратегията.

На първо място, липсва задълбочен (само)критичен анализ на състоянието. А той започва с безпощадно прагматично и ясно позициониране на страната към момента, спрямо другите европейски страни. Изброяват се основните показатели и се позиционира страната. От там ясно се откроява, че почти по всички основни показатели сме на последно или предпоследно място в ЕС.

След което се открояват стратегическите за националната сигурност моменти. А това за България е демографската ситуация.

Споменаването на ситуацията към 2050г. е добро попадение, ако средната възраст към момента е 25-28г. или ако искате да замажете положението.

За страна обаче като нашата, с отчетливи тенденции на  застаряващо население са важни следващите 10-15 години. Затова следва да се анализира по години демографската структура. Тогава, ясно би се видяло, че предстои масово пенсиониране на хора от поколението на бейби-бума от 50-те. Съчетано с анализ на квалификационно- образователното равнище, това би откроило ясно, че практически цели сектори ще бъдат обезлюдени. Т.напр. за този период ще се пенсионират над 70% от професорите в страната без да има готовност за замяна, същото важи и за ръководителите на лаборатории в предприятията и т.н. Естествено, в духа на чистото количество, нищо не пречи да си „произведем” професори или шефове на лаборатории, но предвид качеството, ясно е, че има опасност не да ги заменим с нещо по-добро, а със сурогат.

Втората посока в тази връзка е, как пенсионната система (която е бюджетно-  разходна) ще успее да понесе този наплив от пенсионери. На каква цена? Същевременно, би следвало да се анализира фактора „емиграционен натиск”. Т.е. каква би била реакцията на осъзнаването на следващите, работоспособни поколения, които трябва да заменят излизащите в пенсия, че им предстои старост белязана от също толкова мизерни пенсии като тези на родителите им . Няма ли това да предизвика в следващите 5-8 години допълнителен емиграционен поток, още повече, че дотогава  - най-вероятно – ще са паднали бариерите за работа в ЕС. Това не вкарва ли страната в низходяща спирала с огромен риск от икономически колапс през 2020-2025г.?

Такъв ясен анализ няма. Но внимателният прочит на цитираните в Стратегията (макар и разпръснати)  данни, сочи, че горепосоченото е  повече от вероятно.

Дори липсата на този анализ обезмисля самата стратегия като цяло.

Защото коректният управленски анализ, би посочил като основна цел не дори пенсионната реформа, а нещо по-радикално : ясната необходимост от Модернизация на страната, с първа и основна задача – рязко повишаване, и то в пъти(!) производителността. И за да съм конкретен, без подробности, това означава, че в следващите 10-15 години трябва така да организираме нещата, че средните доходи да се (почти) изравнят с тези в средно европейските страни (напр.Чехия, Словакия). Колкото и да изглежда амбициозно, това е необходимо, ако искаме да отслабим емиграционният натиск и да го преобърнем в полза на страната.

Възможно ли е това?

И тук е втората огромна аналитична „дупка” на Стратегия 2020.

На последно място сме по конкурентоспособност в ЕС. ОК. Но защо?

Отговор няма. В стратегията.

Накратко. Да изследваме макро условията на страната. От една страна – най-ниска цена на труда, от друга – най-ниски (или почти) данъци и акцизи. Същевременно, в последните 3-4 години все по-ясно се откроява катастрофален спад на чужди инвестиции. Защо? Криза, страна предлагаща най-ниска цена на труда, на данъците и акцизите, сочи се като политически стабилна, със слаби синдикати и т.н., а чуждите инвеститори я избягват?!

Същевременно, при тези икономически условия се наблюдава икономически нон сенс – твърде скъп (относително,на база Паритетната Покупателна Способност) вътрешен пазар.

Явно е, че задълбочен анализ на тази ситуация е повече от необходим.

Но в стратегия 2020 го няма. Няма и намек.

Какъв е проблемът?

Всъщност са два, взаимосвързани. Повсеместната корупция и монополизирани (картелирани) пазари. И няма дори да се позовавам на мониторинговите доклади. Вижте Вашият опит. Колко струват яйцата? А лекарствата? ! Като това са просто злободневни примери. Но тава касае и парното и горивата и храните и...

Всъщност, коректният анализ би изявил, че за стопанските субекти на  територията на страната е много по-изгодно да инвестират в корупционни практики, отколкото в модернизация на производството. Което е убийствено за цялостната конкурентоспособност -в средно и дългосрочен аспект - на страната. И отново да спомена казуса с лекарствата, защото в Стратегията се споменава фармацията, като двигател на Добавена Стойност. Но каква? В настоящата ситуация, тя се дължи на изпомпване на държавните и лични ресурси без отношение с нормалната конкуренция. Което означава, че и този отрасъл е обречен (сомообрекъл се?) на изчезване.

В този аспект,  първостепенна задача пред модернизацията на страната е такава реформа на съдбната, политическа и административни системи, която да сведе корупцията до обществена патология, а не –както е в момента - системообразуващ фактор!

Но това напълно отсъства от Стратегия 2020! Което не означава, че не е вярно или го няма.

Всяка достойна за името си Стратегия би изследвала ресурсите. В смисъл – какви са разполагаемите ресурси, как ги използваме, има ли резерви и т.н.

Тук има нахвърляни по различните части, частични наблюдения, но нищо систематично.

И така. Има ли резервен ресурс за Модернизация на страната?

Да започнем с разполагаемия бюджет. В перо приходи е пълно с „черни дупки”. Като започнете с контрабандата и завършите с източването на ДДС. Тъй като по тези теми е пълно с публикации, всеки интересуващ се знае, че резерва – годишно! – по скромни оценки е не по-малко от ПЕТ МИЛАРДА лева.

Как обаче се изразходват събраните от данъци, такси и акцизи пари?

Няколко НПО-та твърдят, че държавните проекти, като цяло генерират загуби. Даваме пари за да губим. Проблемът? Никой не прави (нито контролира) сметката вложени ресурси/постигнати ползи по време на проекта(вкл.краен резултат). Драстичен пример е АЕЦ Белене – почти 9 години след размразяване на проекта, никой не може да обоснове на база ясни и категорични сметки има ли смисъл от него или не?

Като за последните 68 месеца са похарчени над два милиарда лева без Договор, а с поетите ангажименти за плащане, ще станат минимум три, дори утре да бъде спрян! Подобно е положението с „Цанков камък” и т.н.

Да продължим с бюджетните разходи. Как се определят? Традиционно. Всеки първостепенен разпоредител с бюджетни средства „доказва” необходими средства за следващ период на база отчетени разходи за минал период плюс новите „проекти” (видяхме доколко те са обосновани). След което започва „търговия” в НС и политически по-силните министри „изпросват” повече. Което на практика означава, че липсва общодържавна политика с ясни приоритети.

Т.е. самото разбиране за „политика” в пазарно общество е или липсващо или твърде размито. Политиката е Програма/Проекти/пари  + ясно дефинирани и количествено параметрирани очаквани резултати. Което позволява реално оперативно управление.

Към който и сектор да се обърнем, от данните ще констатираме –полуизяснено, полу замъглено – огромна ресурсоемкост без резултат.

Каква е ситуацията с човешките ресурси?

Да вземем образованието и науката, на които Стратегията акцентира.

Анализът на образованието ни казва в общи линии „не сме баш добре, ама ще се оправим”. Защото изцяло е пропуснат факта, че качеството на средното образование е повече от тревожно.Изследванията на PISA сочат , че почти 50% от 15 годишните са от неграмотни до „просто” функционално неграмотни.

Едва 10% от завършващите средно образование са на средно и над средно европейско ниво. Като в аналитичната част липсват фактите, че почти 80% от тях  да учат в чужбина, а се връщат – оптимистично – под  10% от тях. Тогава кой попълва местата (освен тези оставащи 20% на ниво) в 51 български ВУЗ. И как може да се прави качествено висше образование при това положение?

Какво става впоследствие с младите хора завършили ВУЗ ? Емиграция на най-динамичната и кадърна част от тях. Като в някои професии това  достига до 50%! И ако от анализа не си дадем сметка за огромният проблем който поражда това, то възможно ли е да се генерират адекватни, работещи, модели на решения?

В областта на науката, частично е споменато, че организацията е такава, че дори кройно недостатъчното оборудване е ...не ефективно използвано (защо?). Същевременно напълно липсва анализ на световната конкуренция. И че в тази област страната се намира в почти невъзможно висока международна конкуренция по отношение на качествен научен потенциал . Т.е. всеки млад  учен с достатъчн потенциал е изложен на примамливи оферти от цял свят. И тук анализите следваше да започнат с това, какви условия биха били небходими за да задържим част от тях в страната. Но това напълно отсъства.

В общи линии това касае цялата аналитична част, което напълно  компрометира Стратегията.

Защото без коректен анализ е практически невъзможно да се стигне до работещи решения.

Да вземем въпросната наука, на която трябва да се уповаваме. Ясно е, че трябва да се развива. Но ... кои клонове и клончета? Физика, химия, биология, астрономия, геология,  биохимия, медицина,... Какво?  Трябва да се прави болезнен избор на база максимизация на ресурс/резултат за страната. Къде ще се инвестира интензивно, къде ще капе, къде ще спре ? Това е задачата на една стратегия, която цели резултати.

И ако иска действително да не е манипулативен документ на поредните политикани, една национална стратегия, в основните си части следва да е достатъчно убедителна и за обществото и за голяма част от политическата класа. Т.е. да формира консенсус около прагматично обосновани приоритети и произтичащите от тях конкретни стъпки.

Тази не е такава.

Поради което е излишна.

А иначе да си кажа:

Задача максима на следващите няколко правителства е Модернизация на страната.

Обща цел – поне петкратно увеличаване производителността на труда.

Конкретна цел:

В рамките на следващите 10-15 години да постигнем качество на живот съпоставимо с това в Централно европейските страни.


Стратегия 2020 може да видите на http://www.eufunds.bg/bg/page/809




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: idimitrov
Категория: Политика
Прочетен: 801768
Постинги: 180
Коментари: 559
Гласове: 491
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30