Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2012 22:43 - Демоните на българското общество.
Автор: idimitrov Категория: Политика   
Прочетен: 2878 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Много често спорим и се питаме КОИ са демоните на нашето разпадащо се общество.

Е, вече знаем еднозначно ясно. И то не някъде назад в митологичното минало, а днес!

Напълно еднозначно. С имена и адреси.

Не насилствено. Те сами се обозначиха.

По повод досиета на „пастирите” на миряните.

Атеизма и манипулацията си подадоха ръка.

И отново използват обществената неграмотност по повод на елементарни неща.

Лесно е да се поема „вината с мезета” от атеистите. Техните морални устои винаги са били релативистични. По собствени правила.

И това е нормално.

Имат власт, правят си богове, правят си правила.

И всеки с добре разтропано чене има правото да прави логически конструкции както му се ще.

Може да изкара агента на ДС като Рицар на бял кон или просто – доброто ченге.

И всеки доносник може да се избели с това.

Когато стане въпрос обаче за Църквата, тези конструкции просто не вървят.

Защото Църквата е Съборна. Православната – дваж!

Тя, в дву хилядолетната си традиция знае и е постулирала Греха. И това, че всеки ГРЕШИ. (това е една от разликите с католицизма – отказ всякому непограшимостта!).

Това, с което Православието е силно, то е Покаянието и Прошката.

Всеки може да съгреши. Включително Пастира. И всекиму има място в Божията милост!

И това е, което крепи Институцията Църква.

Възможността да съгрешиш, но и да се разкаеш. Толкова е нормално, човешко, че именно в това е Божествеността. Да съгрешиш. Поради нормалната човешка слабост заложена изначално в нас. И Господ отиде на кръста именно за това. Да изкупи греховете ни. А за нас остави само осъзнаването на това.

Но когато няма покаяние ... то няма и вяра. От Божието нищо не остава.

Но какво става с Църквата, когато светите тайнства – на брака, на изповедта, на ... – станат достояние на Кесаря?

Може ли пастира да съгреши? Изначално – да! Но Съборността на Църквата ни е и в Разкаянието, Покаянието и Прошката.

Има ли обаче Църква, когато има упорство в греха?

Когато самите Пастири не са Негови Проводници, а на Оня ?

Какво става с Църква в която пастирите не са божии слуги, а са се подчинили на Оня, на Кесаря?

О да. Слабостта! Човешката нормална, дадена ни слабост от Бог! Ицитират Петър.

Само дето забравят ПОКАЯНИЕТО му! И Божията милост.

Но може ли да се прояви МИЛОСТТА МУ без разкаянието? Без САМОпризнанието и САМОосъзнаването на греха?!?

Какво остава от „Църква” в която самите пастири се отказват от това?

И защо тогава упрекваме миряните, че не вярват в тази „Църква”? Дали те са загубили вярата си или именно вярата ги тласка в това?!

Възможто ли е да почиташ „Църква” чиито пастири не само са служили на злото, но и дори не осъзнават това?

За нормалният кариерист/атеист е обяснимо. Извинението му е ясно. Слаб съм направен. Съгреших, но относително. Само че Църквата ни е оцеляла 2000 години именно защото не признава относителността! Тя е трансцендентна. Чрез морала! Да. Прошка има. Но за да я има Прошката, трябва да има Покаянието. Не случайно, народната поговорка казва „Признат грях не е грях”. Признанието е част от осъзнаване на грешката. И залог, че тази грешка няма да я направиш отново!

Всеки може да сгреши.

Но да се опиташ да се скриеш зад собственият си грях е грях на квадрат. А ако това го прави Пастир?!?

Не е ли това Грехът викащ Антихриста?

Питаме се кои са демоните на българското общество?

Е, вече ги знаем! Онези за които, това че изповедта на миряните – акта на Приемане на Божествеността! – става достояние на Кесаря е несъществено спрямо Човешкото атеистично схващане за ... не знам какво. Пастирят мамещ стадото си, водещ го в пропастта, отказващ му Божието !!! бил по-важен от ... неговото обществено положение.

Та това дори не е ерес. Ерестта е отклонение от ортодоксалността. Но в случая става въпрос за обикновен отказ от Божествеността!

И после се питаме защо е отчаяно обществото? Защо хората не „вярвали”?

Ако един дипломат разбираемо може да не се покае, че е бил ченге – и то без особени травми за обществото – то когато Пастирите отказват да се покаят е страшно.

Проповедника НЕ вярва, а всички искат – уж – се кълнат във вярата?

Това е ... САТАНА!

САТАНА и сатанизирано общество.

Това е.

Вече от вчера знаем и имената на хората тласкащи ни в това.

А ако някой си мисли, че става въпрос само за някакви досието... Господ да се смили над неговата Душа!

Питаме се как да простим и защо не прощаваме... Как да простим. Когато Покаяние няма. И колкото и къщи наречени „храмове” и колкото и пътища към тях да изградим все ще е нищо.

Защото истинският Храм е Мястото за Разкаянието и Прошката! Но без разкаяние се оказва, че няма и какво да простим...

Няма ли разкаяние, няма и вяра.




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. watchtowerman - Похвален анализ!
05.01.2012 08:28
За разкриване на истината с ченгеджийско-комунистическо-атеистично-масонската "българска православна църква" во главе с полковник Максим потърсете статията "Смъртта на един американец" от Миша Глени, има я на български. И там в нейното начало ще научите нечувани неща, които нямат аналог в историята - как един патриарх напуска църквата, помолен учтиво, разбира се, за да бъде извършен в нея масонски ритуал...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: idimitrov
Категория: Политика
Прочетен: 1162219
Постинги: 180
Коментари: 559
Гласове: 492
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031