Думите и символите имат смисъл. И когато дебатираме по един или друг проблем нека имаме предвид и това:
– промяна на семантиката на обществените дебати. Фокусиране върху конкретни визии- конкретни действия -  конкретни резултати. Т.е промяна на нагласите – от емоционални приказки, характерни за митологичното общество, към рационални дебати основани на проверими понятия като интереси, конкретни намерения (как точно ще стават нещата), конкретни резултати. Този проблем е колкото подценяван досега, толкова и неразбираем за много от хората. А е от ключова важност. Без обществото да си даде сметка за основополагащата същност на боравенето с понятията "интереси/конкретни действия/конкретни резултати" винаги ще остава лесна плячка на манипулаторите, още повече че те контролират изцяло основните СМИ. Подценяването на смисълът на думите с които се борави води до парадоксални и произволни заключения. В обществените дебати напр. БСП се води за „лява партия” наследник на БКП. По време на Станишев бе приет най-десният икономически закон на прехода. И пак тогава разсекретиха досиетата. ГЕРБ са „десни” и по времето на „десните” Тодор Живков се „върна” в общественото пространство като успешен политик. Нищо, че през януари 2013 г. (четвърт век след неговото управление!) предстои да изплатим още 1 милиард от натрупаните от него държавни задължения.

В рамките на митологичното бщество, тези факти са обект на емоционално-патетични интерпретации. И вероятно ще стигнат до познатият разговор „сбъркани хора, сбъркана страна”. В нормалната за съвременната социология рамка на интереси/действия/дела ще се покаже логичното себеутвърждаване на генезиса на посттоталитарната олигархия. Разликата? Малка но качествена.  В единият случай - има хора, които имат интерес това да е така. В другият - народът прост.

И когато се чудим „защо все не става”, да си припомним, че в информатиката, семантиката е смисълът на дадена програма. Когато програмата не връща коректни резултати при подадени коректни входни данни, казваме, че има семантична грешка.  Така и у нас. Уж моделът е на демокрация и пазарно стопанство, уж законите и партиите (програмата) целят именно тяхното ставане, а на изхода все получаваме корупция, организирана престъпност, картелирана политическа каста, олигополи и олигархично общество. И вместо – като резултат на демократичното пазарно общество – ролята на средната класа да нараства, да нарастват и нейните степени на свобода,  независимо кой идва и си отива от властта, непрекъснато и очевидно нараства доминацията на олигархията.  Т.е. става въпрос за семантична грешка. Или системата не е това за което ни я представят, или има огромни грешки в самата заложена програма. Но и в двата случая, да се говори, че „народа е прост” е просто безсмислено.

Така че, колкото и да изглежда абстрактно теоретично, въпросът за нова семантика е по същността си въпрос за нова програма на функциониране на обществото.

-          Новата семиотика.

Човек живее в среда, която символно нещо обозначава. Използваме езикови конструкции, които са свързани с не езиковите такива. Символът в своят социален контекст означава нещо. Дрехите, маниерите, поведението на даден човек, в контекста на неговата изява означават нещо и допълват неговите езикови конструкции. Символът е код, с който разшифроваме  езика на реалността и то по по-непосредствен начин от езиковото й обяснение. Това обяснява, защо при сериозни социални промени битката за властта преминава и през битката за символите. По време на Френската революция, Бастилията е символ не само на мракобесието на монархическата власт, но и символът какво чака всеки дръзнал да се опълчи на Краля. Тя е стабилност, власт, вселяваща страх дори само наглед. В по-ново време – това е Берлинската стена.

Напр. за много руснаци, броят и мащабите на ПСА в дадена страна са директно отражение на броя на жертвите на съветската армия  дадени там през ВСВ. В Берлин ПСА е 30 метра. В София- 37м. И са два. И има още осем в най-големите градове. В битката за Германия са загинали над милион съветски войници. В битката за България- нито един. Ето я семиотичната страна. Какво означава?

И да не забравяме, че символната  среда е взаимосвързана и образува цялостен контекст. За да продължим с примерът ПСА, то той се разполага на огромна площ, и доминира София. Паметникът на безспорният ни национален герой – В.Левски - е дванадесет пъти по-дребен и затиснат от околната градска среда! Какво ни казва символиката на града?!

А сега, за да приземим нещата, пробвайте (аз го правих) да обясните вербално на едно дете за разликата между видяното и значението на нещата. Доминиращият символ смазва думите. Той крещи. Той се налага чисто визуално в контекст и с мащаб!

За сравнение. Революционна Франция дарява на революционна Америка и Статуята на Свободата и модел на Белия дом. Може да ги видите на брега на Сена. Може да видите Статуята с главно С на входа на Ню Йорк. Но оригиналите в Париж са затиснати от друг контекст. И за ди ги видите истински като замисъл и мащаб трябва да отидете в САЩ.

Твърдим, че търсим отговорни политици. Дали? А какво означават двата паметника на ТЖ в Правец? Чисто символно? Че сме се оттърсили от тоталитарното минало ли?! Всъщност, те говорят много по-ясно за това кой е на власт в страната и каква е властта,  от всички написани статии и думи.

И можем ли да очакваме отговорност от настоящите политици, които символно закрепват доминацията на манипулацията, на разпада и неграмотността?!
Каква отговорност от тях, при положение, че човекът довел страната до икономически колапс без война, извършил два опита за национално предателство и сътворил геноцид има пълно символно оправдание. Какви резултати да очакваме в тази символна среда?

В нашето общество тези дебати практически ги няма. Или са дело на маргинални хора.

Никой дори не казва, че социалната проблематика е в основата на нещата. Че за да сме успешни, като всяко модерно общество, трябва да започнем от думите и доколко еднозначно се разбираме ние самите. За какво говорим? Какви са ни ценностите? Какво попиват децата?

Давам си сметка, че това за което говоря може и да е сложно за възприемане. Е, надеждата ми е, че някой ще преведе на по-разбираем език това.

Но без този дебат просто няма начин да се случи успешната ни страна.