Май е време обществото ни да се събуди и си даде сметка, че записването на демократични правила в Конституцията не е панацеята. Както се казва в математиката – то е необходимото, но не и достатъчно условие за решаване на задачката „зряла демокрация”.

Гърция доказа, че в напълно демократична ситуация с неразвито гражданско общество е напълно възможно да се изгради олигархичен модел основаващ се на кланово-клиентелистки принцип. Редуването ПАСОК – Нова Демокрация е редуване на два клана във властта. За разлика от България обаче, в Гърция има много по-добре откроена средна класа, което кара олигархията да отделя част от плячката за клиентелата. С което едновременно поддържа статуквото и печели поддръжници сред интелигенцията. Е, така разбива и ясното открояване на Гражданско Общество, но това е също част от целта на играта.

Хубавото на този модел е възможността винаги да прехвърлиш вината на народа. Казваш демокрация и затваряш устата на всички критици. Папандреу прави точно това! Каквото и да реши референдума, вината ще е на народа, а отговорността на олигархията ще изчезне сред шума около всичко това. Днес, кланът Папандреу предприема стратегически ход за оставане във властта. Загубата също е калкулирана. И да дойде Нова демокрация, пак няма да има персонална вина. Защото хората на Папандреу ще се оправдаят с хората на нова демокрация, нова демокрация с пасок и ... затворен кръг. Дори и Гърция да фалира, клановете си запазват властта. Ще има „виновни са чужденците” и двоен пас на вина.

Ще го отнесат нормалните гърци.

Най-доброто на този модел е, че безпроблемно позволява международна легитимация на местните елити. Те са за „демокрация” и за „социално пазарно стопанство”! В мейнстрийма на западната лява интелектуалщина, която се води по формални признаци, а не по дълбочинни (и същностни!) процеси.

С този ход, гръцките олигархични елити дават заявката да си продължат безпроблемно властта. Каквито и да са последствията, те ще са за народа. Не за тях. Те ще си останат интегрирани и международно легитимирани. Защото са „демократи”.

Резултатите от такава власт обаче винаги са свързани с ... фалит на дадената страна.

И това е най-голямата опасност за просъществуването на ЕС.

Гърция е единият класически пример. България –другият.

И ако елитите на ЕС продължат да се водят от принципите на дипломацията от 19-ти и 20-ти век, то не го чака нищо добро. Защото Ханс просто ще откаже да плаща чужди сметки, за да могат елитите да си играят на фасадна демокрация.

Но с този си ход, Папандреу осветли и факта, че „двойният пас” не е само национален. До вчера сочеха за пример на собствените си успехи стандарта на живот в България. Днес, нашият елит връща топката с примера „заплахата гръцки модел”. Всъщност, моделът е един. И стратегическата му опасност е, че не само смазва средната класа в една или друга периферна за ЕС страна. Той е заплаха за средната класа и за Гражданското Общество в цяла Европа.