И  първите след изборни коментари потвърждават моята хипотеза, че елитите на перестройката съзнателно ( или от обикновена неграмотност) успиват обществото. Защото просто не е възможно да има що годе читав анализ на социални и политически процеси, който да не почива на интересите и резултатите. Защото съвременното общество  преди всичко се проявява в баланс на интересите на различните социални групи, а политиката е начин за установяване на един или друг тип баланс на интереси с преобладаващи, интересите на опеделени прослойки. Самите партии, като структури са призвани да са изразители на определени социални интереси.

Без да въведем понятието интерес, няма как да разберем развиващите се процеси. Можем дамо да митологизираме. Да правим повече или по-малко кохерентни митове. И нищо повече. Това, че разказвачите на митове имат огромна трибуна и могат да стигнат с разказите си до милиони хора благодарение на мас медиите, не означава, че разказващите са нещо повече от шамани и заклинатели. И обществената им роля е точно като на шаманите и заклинателите в до модерните общества. Те просто трябва емоционално да хипнотизират обществото и да го привеждат непрекъснато в състояние на масов транс на единение/разделение,  на харесване/не харесване, на любов/омраза. За да може, като цяло, да легитимират структурата на властта. Така да хипнотизират обществото, че то да е убедено,че целта е социален компромис,при който агнето се отказва да яде вълче месо, а вълците – да пасат трева. И когато дойдат сакралните моменти за властта, шаманите намятат ритуални одежди и налагат маските на непогрешимостта. В нашият случай, надяват маските на Публично Известни Личности (презумпцията - след като толкова ги тиражират по медиите, значи има защо) и мантиите на титлите (непогрешимостта на науката по презумпция). Но за разлика от науката, която борави с хипотези, които са  задължително проверими, шаманите боравят с емоции и митологеми. Една хипотеза следва да е изчистина от емоции и патетика. Нейните резултати говорят сами по себе си доколко тя е адекватна на реалността. И колкото и красноречиво и витиевато, колкото и на думи добре да звучи, когато научната хипотеза срещне реалността, то резултатите от нейните прогнози я правят достоверна или не. Извън всякакви заклинания. Ако лансирате теория за съхранение на ябълки, то нейното валидиране естествено ще е в това, колко ябълки в края на периода за съхранение по предложеният метод са останали здрави. Без ама, обаче и ако. Това се опитват да правят съвременните социални науки. Шаманизма обаче държи други козове – когато ябълките в края на периода са изгнили, дълбокомъдро се заключава, че ябълките по същността си подлежали на гниене. В модерните общества, в този случай се бракува технологията и респективно-нейните създатели. При шаманизма започва емоционално патетично говорене, как тези ябълки на тази територия не подлежат изобщо на съхранение!

В общи линии, това е същността на митологията на НЕ читавият българин. Абсолютизира се това, че той е априорно не читав и поради това... И изобщо се изключва версията, че читавостта е функция на технологията. В случая - на конкретната социална структура и на властта.

Това се случи отново.

И ще продължи да се случва все същото. Политическата класа ще предлага невъзможни избори, а после, „народът” ще се оказва прост и незрял. Схемата е проста. За избор се предлагат тръни и бурени, те биват разхвалвани от елита като панацея, а накрая, след изборите се оказва, че електората е незрял, защото не е избрал ... орхидея.

И за да бъде оправдан моделът, митолозите непрестанно дълбаят „народът прост”. Успешно! Днес над 80% от българското общество е убедено, че народът е прост, та затова ...

Само че, това е така единствено в общество където „учените” са шамани. Защото дори елементарната логика сочи, че масата в едно общество няма – дори теоретически – начин да надскочи елита си. И когато това става, то надскачащите елита или преминават в него или – ако няма механизми за това – просто емигрират. Във външна или вътрешна емиграция. У нас е вторият вариант. А това означава, че самата система е такава.

В тази оптика, целият потенциал на изследователите би следвало да е насочен към това да анализират какво й е специфично на системата та става все едно и също?

Да погледнем доминиращата хипотеза : „специфични национални черти”. Дори няма да се занимавам с трудно разбираеми определения. Нека, чисто прагматично да си зададем очевадните въпроси :

-как тези мързеливи и не читави хора, отивайки „там” изведнъж стават и работливи и конкурентоспособни и ... усмихващи се на ближния дори?

-как българчето родено в България е с „робска психика”, а същото дете, родено от същите родители, ама „там” хич ги няма тези черти?

-или пък, защо преди 9-ти българите завършили в чужбина масово се завръщат в страната (че и с тамошните си половинки!), а днес не е така?

Дори само първите два въпроса разбиват на пух и прах хипотезата за някаква национална „недостатъчност”. Тогава защо „учените” в България продължават да тръбят научно неверни неща? Защото трябва да се легитимира властта. Но ... това е жив до модерен шаманизъм. И колкото и академични титли да е навлякъл проповядващият това, той не е нищо повече от шамана на първобитното племе успиващ го с приказки за разни чудни и страшни неща. За богове и герои, за злодеи, за феи и за разни подобни неща.

Сигурно е трудно да се приеме това. Страшно и неконфортно. И твърде неприемливо! Така е. Ужасно фрустриращо е да повярваш, че ... ти си повече от един академик. Как така?!? Не може да бъде. Та това е почти краят на света! Това срутва всички модели на които са те учили от дете. Да повярваш в себе си и в своите наблюдения е ... ревоюлция! Това срутва цялата социална система на символи, власт, доброволно подчинение. Как да си представиш, че хората в които си вложил изначално доверие просто те ...лъжат?! Хора които са те учили и учат, които учат и твоите деца?!?

Естествено. В тази ситуация е по-лесно да приемеш, че ти самият нещо не си наред, вместо да се конфронтираш с всички модели на поведение набивани ти в главата от дете.

Така и става. На повърхността. Но нещо все си остава дълбоко и цъка – лъжат ме, не е така. Дали можеш да го дефинираш или не, е друг въпрос. Но лъжата е осезаема. И започват разминаванията. Липсата на доверие. Шизофренично разминаване между думи и дела.

И шаманизма се захваща именно за това. Защото шаманите нямат за цел да изясняват нещата. Те трябва да легитимират властта. Те ни хипнтотизират. Те играят именно на тази струна. Не обясняват защо нямаме доверие на елитите. Те просто ни уведомяват (пететично, и уж, емоционално достоверно), че всичко, което усещаме е защото ... сме сбъркани.

Държат ни в някакъв първобитен митологичен полумрак, в който в светлината на племенният огън (тиви) се открояват само маските на шамани и вождове. Полумрак, в който външният свят е враждебен и ужасен. И прокламираните от шаманите герои ни пазят от света. И когато стане ясно, че въпросните герои не са герои, същите шамани ги обявяват за обзети от сенките на злото и ... разказват следващата успиваща приказка за добри и лоши терои и пак ни хипнотизират с това...

И понеже е по-лесно както да не повярвате в себе си, така и на авгора на тези редове Ви предлагам, винаги когато Ви разправят приказки, да се попитате:

-кой има интерес от това ?

-какво направи героя?

- шаманите как го обясниха?
И ЗАЩО?
Не се ли върнем към елементарните въпроси свързани с интереси и резултати, няма да има нищо повече освен митологично общество. И шамани, които ни хипнотизират.

Не е приятно, но...