Challenge: Civil society :: Манипулация чрез свръх морални изисквания

Плевнелиев трябва хем да спечели, хем да е с малко, за да не му дойдат мисли за еманципация. Единственият вариант за да може да стане това е, основните кандидати да са той и Калфин. Защото на балотаж се реализира точно този модел.

Сините се самоотстраниха още с избора на кандидат. А кандидата се самоотстрани, като не благоволи да обиколи страната и да се опита реално да мобилизира хората.

Така се повторя ситуацията от предните президентски избори.

Днес обаче се явява един скрит кон в надбягването – Кунева. И по начинът по който се явява, ясно е, че не влиза в началният модел. Дори, в определени аспекти е извънсистемният кандидат. И има реален шанс. Ако прескочи първият праг.

И един куп хора започват да ни убеждават, че тя е „еди коя си”. Сигурно. НО ... Същото важи и за 90% от останалите кандидати. Тогава? Откъде този строго целеви свръх морализаторски патос?

От гледна точка на интереси – този морал играе за Калфин Плевнелиев и в крайна сметка – тандема гоцЭ/ ББ.

И ако свръх морализаторстваме относно кандидатурата Кунева, по същество играем ЗА гоцЭ/ББ. Със сигурност! Т.е. от „новия” резидент не може да се очаква нищо повече от проекции на гоцЭ/боцЭ.

Решение ли е Кунева? Не знам. Но е възможност. И колкото и колеблива и несигурна да е тази възможност, все пак тя дава нещо повече от сигурността на статуквото Калфин Плевнелиев.

Ако не гласуваме – пак това.

Изобщо, политическата класа пак ни се подигра. И ни натресе пореден импас.

За да запазим видимост на морал – трябва да ги оставим да се радват на нашата безизходност.

Другият вариант е да пробваме. В този случай, най-вероятно е да сгрешим. Но има и вероятност поне малко да разбутаме статуквото... Малка е тази вероятност, но все пак съществува. Иначе играем за сигурността на статуквото.

И ако не искаме пак да изпадаме в този импас, още на 1-ви ноември трябва да започнем дебата „Как да си върнем страната”!?

А иначе, въпрос на лично предпочитание, предпочитам да пробвам нещо ново, макар и с голяма вероятност да сгреша, отколкото да гласувам/или не (все тая) за сигурността на статуквото.

Нагоре