Най-съществената слабост на българската историография е в нейната провинциалност и едностранчивост. В липсата на комплексен документален анализ. В отсъствието на прочит на събитията и фактите в дългосрочният контекст на държавни интереси . И се стига до митологеми, а не до заключения почиващи на съвременен научен анализ.

1. Руските гео-стратегически клещи.

Този исторически анализ е невъзможен извън контекста на Руските стратегически  интереси. А те от 18-ти век са кристално ясни – Русия трябва да има контрол над проливите за да може да бъде първостепенна Велика Сила. Като истинският контрол над проливите е Цариград, а до него Русия трябва да има сухопътен достъп по най-бърз, лесен и сигурен начин. Което определя и изключителната важност на българската територия в нейните стратегически планове.

Естествено, за Англия е недопустимо Русия да контролира проливите, защото застрашава реално нейните стратегически интереси.

Третият играч е Австро -Унгария, която обаче през 19-ти век е загубила имперската си инерция и балансирайки в глобалното разположение на силите търси „хитро” разширение в посока югоизток.

Франция вижда стратегическото си развитие в контрол над Северна Африка, а Германия от 19-ти век търси статута си на Велика Сила.

Т.е. от всички големи играчи на 19-ти век, единствено Русия е 100% заинтересована от контрол именно на българските земи. И има активна политика по отношение на тях. Англия се задоволява с контра балансиране, чрез Отоманската Империя и постепенното й цивилизоване, с оглед именно стабилизиране на Империята отвътре.

В руските планове има ясно изразени два взаимосвързани момента – военната сила /войните с Османската империя/ и русифициране на балканските елити. Това русифициране върви по няколко линии – директно русифициране, насаждане митологемата сред българското население за „добрият дядо Иван” /става въпрос за Иван Грозни!/ и славянофилската идея. По този начин се подготвя населението за бъдещото му включване в Руската империя.

Практически, през 19-ти век няма сериозен руски политически мислител, който да предвижда Независима Българска държава. Ако има различия, то те са само в степента и вида на Зависимост на България и произтичат от известни различия в оценките за силата и противодействието на Англия.

Паралелно, в началото на 19-ти век започва обособяване и формиране на влиятелен български елит, който е разделен от четири визии за бъдещето – автономност в рамките на Османската империя, гръкофилски, виждащи бъдещето на България като част от Руската Империя и чисто Национален, виждащ България като силна и независима държава.  В тази връзка, практически неизследвана е ролята на полските национал-революционери, които са от изключително значение за формирането на чист национален елит и за разбирането на Руската опасност за една Независима България. Като естествено следствие е и разбирането и на Раковски и на Левски, че „който ни „освободи”, той ще ни пороби”.

Първата огромна и ужасно недооценена победа на националният българо-български елит е Независимостта на БПЦ! С което практически се маргинализира гръкофилското течение.

Вторият недооценен от нашата история факт е, че с промените от средата на 19-ти век, чрез демократично гласуване в рамките на Османската Империя, България придобива твърди етно-религиозни граници. След допитване до всички в рамките на отделните региони. Така още докато сме част от Османската империя, всички! знаят естествените граници на България. Нещо, което и в следващите 80 години ще форматира възможната българска политика.

В хода на разпада на Османската Империя, все повече се маргинализира и влиянието на елита виждащ бъдещето на България с Истанбул.

Към 03.03.1878г. са останали два значими по влияние елита – свързаният с Русия и чисто националният. Единият има подкрепата на Русия – и финансова и политическа, докато другият изглежда прекалено слаб.

Подчертавам този факт, защото той оказва сериозно влияние при ходовете на великите Сили.

За Англия при тази ситуация признаването на една Голяма България в естествените й граници е равносилно на стратегически „подарък” за Русия.

Но от друга страна, колкото и „безперспективен” да изглежда националният елит, той успява в периода 1878-1886 да се укрепи, да разшири влиянието си и – най-неочаквано – да се противопостави реално на Руските стратегически интереси, запазвайки и разширявайки независимостта на Българската държавност от Русия.

Отговорът на Русия е – от корумпиране на българските елити и на създаващата се българска държавна машина, та до политически убийства и създаване на банди за дестабилизиране на страната.

В интерес на истината следва да подчертаем, че Русия недооценява и династическите амбиции на Батенберг, който фактически подкрепя именно националният българо-български елит.

Вътрешният отпор на националният елит кара Русия да вкара България в стратегически импас. Тя подклажда експанзията на Австро-Унгария на югоизток и паралелно – за компенсация – стимулира и подпомага претенциите на Сърбия и Румъния на югоизток /вж. Сръбско-българската война/ и същевременно подклажда претенции на Гърция на североизток и северозапад.

Така, във външно -политически план България се оказва в стратегически клещи. Нещо повече, тя остава без стратегически съюзници от Великите Сили.

Обединението е ключът към разбирането на този стратегически капан. След него Русия има изцяло – явно и недвусмислено - антибългарска политика.

Вторият стратегически импас корени в това, че българското общество знае естествените си граници и никой политик НЕ МОЖЕ да приеме компромис от типа – „предаване” на западните покрайнини и Македония на Сърбия и отчасти на Гърция, за сметка на компенсации в Южна Тракия.

Така от стратегическа гледна точка България е тласната в орбитата на Германия.

Но когато се връщаме назад, трябва да си даваме сметка, че и Обединението и Независимостта на България са извършени самостоятелно от националният български елит в много трудни условия.И то при положение, че възможностите за политическо маневриране на международната арена са твърде малки.

Но са използвани. И са го направили.

Поклон.

2. Стратегии за овладяване на България.

Би било грешка, да считаме, че влиянието на Русия в България се изчерпва единствено с външно-политически действия и с опити за явно русифициране на част от елита и корумпиране на бюрокрацията, съдебната система и медиите.

След неуспеха с Обединението и –особено – с идването на Фердинанд с мощните му династически амбиции, можещи да бъдат реализирани от една действително силна и Независима България, руската политика на влияние в страната рязко се диверсифицира.

Един от успехите в тази насока е нарочването на националният български елит като „русофоби”, което – в чисто психологически аспект – прави руската пета колона да изглежда привидно като българско политическо течение. И в този смисъл го легитимира в българското обществено съзнание като „русофилство” и се опитва да го вкара в рамките на „нормално” политическо противопоставяне. С тази разлика, че русофилията си остава аморфна от политическа гледна точка в следващите 100 години, като единственият устойчив принцип е: пълна политическа подкрепа и влияние за опитите на Русия да доминира българският политически живот.

И докато „русофилите” са видими и ясно идентифицируеми, то Русия диверсифицира манипулацията на българският политически живот в няколко направления – туркофобия, германофобия и англофобия. Като характерно за тези „фобии” е, че зад тях наднича опита за „иконизиране” на Русия и руската политика. Това е свързано с митологизиране на Берлинския Конгрес и СанСтефанска България, с налагането на митологемите за лошите ТУРЦИ, АНГЛИЧАНИ и ГЕРМАНЦИ и ДОБРИТЕ РУСНАЦИ.

Естествено, в рамките на тази митология отсъства  факта, че във връзка със Съединението Русия подтиква и Турция и Сърбия  да нападнат България, като за да улесни максимално задачата им изтегля офицерският си корпус, който практически управлява българската войска. Така че благоразумието на Турция (стимулирана от Англия) предотвратява турска инвазия, а героизма на „капитанчетата и чичовците от село” позволява на България да спечели войната със Сърбия и прави възможно впоследствие и обявяването на Независимостта.

Раздухването и монтирането в българското общество на „славянофилската” идея е отново елемент на прокарване на руските имперски интереси.

Този начин на прокарване на руските интереси макар и слабо, но е познат на българското общество.

Има обаче и още един начин за дестабилизация на България и това е подтикването на „антимонархизма”. До 1917г. това става под формата на стимулиране на антидинастически настроения, а след това – на подпомагане на разнообразни анти монархически движения.

Създаването на българската държавност е сложен процес и докато националният елит има определен опит в рамките на страната, то той е напълно „бос” в международните отношения. Обаче, династическите амбиции на Княз Батенберг и Княз/Цар Фердинанд от една страна съвпадат с интересите на българската нация и национален елит, а от друга – легитимират в международен план амбициите за Независима Българска Държава. Нещо, което е крайно неприемливо за руските стратегически интереси. Така че, Русия започва видимо и „невидимо” да се опитва да ерозира една от основите -тогава- на българската независима държавност.

В същата логика е и овладяване на българският генералитет, което е до голяма степен прекъснато от короната след Балканската война.

В стратегически аспект има още една пречка пред руските стратегически интереси – Независимата БПЦ.

След опита да попречи на създаването й, следващият опит е значително по-перфиден – овладяване на висшия клир и обвързването му с руския, което става пределно ясно през 70-90-те години на 19-ти век.

В периода 1917-1925г., поради промените в Русия, опитите за доминация са възложени на болшевишката идеология. По парадоксален начин, болшевиките практически осъществяват руските Имперски амбиции за превръщане на Москва в „Третият Рим”. Така че събитията от 1923-а и 1925г. не са точно насочени към България а са елемент на амбиции за глобално господство.

В национален аспект за България, „въстанието” от септември 1923-а е смъртоносно опасно. Още през 1922г., когато БКП е над 40000 души и е втората по сила партия в страната, при анализ на възможностите за „вземане на властта с революция”, ИККИ на Коминтерна стига до извода, че това е възможно, но за задържане на властта е необходима ВОЕННА намеса на Русия (на каквато тя не е способна), защото разоръжената българска армия ще е неспособна да се противопостави на една повече от вероятна /!/инвазия на Югославия. Естествено, септември 1923-а ситуацията не се е променила, но въпреки всичко, Коминтерна налага на БКП тази авантюра, като част от глобалната си експанзия.

Без отчитане на заплахата за независимостта на България, българската историография демонизира отговора на „фашистите”. А истината е, че българският национален елит е и ужасен и фрустриран от една дестабилизирана България, което би развързало ръцете на Югославия да премаже страната. След провала на „болшевишките революции” в България и особено- Германия, болшевиките (Сталин) стигат до извода за „стратегическо изчакване” и „строеж на социализма в една страна”. Което за Русия означава – дестабилизация в Европа за да се закрепи властта в Русия. Което води до преврати и „въстания” освен в лимитропите и в Албания и България /атентата 1925-а/.

За България това означава политическа дестабилизация, кръвопускане и ...превръщане на БКП от национална политическа сила в пета колона, управлявана от отдел на ЦК на ВКП/б/.

Но вземането на властта от Сталин е нещо повече от вътрешнопартиен преврат. Сталин възстановява и основните насоки на Царската Имперска политика. Естествено -идеологията задължава- на преден план остава „комунистическото движение”, но реалната политика се възстановява в Имперските измерения. Започват работа тайните служби и се възстановява вербуването на българския генералитет, стимулиране на славянофилията, антигерманизма, антитурцизма /по-слабо/ и анти английските настроения и – най-вече! –  антимонархизма.

Имперските интереси от началото на 1930-а са напълно интегрирани в новата идеология. И докато БКП става символична „сила” /800-1200 члена/ то ролята на НКВД нараства неимоверно с масово вербуване като агенти на влияние на част от българският елит и –особено- военните /К.Георгиев, Д.Велчев, Никифоров, Заимов и др./! Като основният модел е „антимонархизма”.

Същевременно, проникването продължава и чрез панславизма и чрез откровената русофилия.

През 1936-а година БКП е напълно подчинена на КПСС и практически е загубила националният си характер и идентичност.

Към 1939-а в международен план, България отново! – както заради руските клещи довели до Ньой, така и заради националното самосъзнание за естествените български граници, изпада в положението отпреди ПСВ.

Маневрите на Цар Борис ІІІ са отчаян опит – на ръба на успеха – да запази Независима България.

Но този път насреща е абсолютната безскрупулност на Сталин.

И на 06.09.1944г. в ход влиза изпробваният в Прибалтика Руски план за съветизиране. Стимулираните от десетилетия „антимонархически” настроения, славянофилия и русофилия, съчетани с англо и туркофобии просто изиграват роля на пета колона на Русия в овладяването на страната.

И за да не остане и сянка на съмнение за колониалният характер на Сталинската политика, след изтребването на „буржоазният” елит следва и също толкова безмилостно изтребване на националният комунистически елит /процесите Тр.Костов и др./.

Така, през 1947г. България губи окончателно Независимостта си.

И Руските стратегически интереси -най-сетне- след почти 100 годишни усилия са осъществени.

Но когато мислим и си спомняме за това, толкова по-релефно изпъква величието на националния елит на България направил и Съединението и Независимостта.

3. Национални интереси и национален дух

Когато изясняваме Руската стратегия на Балканите и съдбата на България, нормално анализите – дори и коректните -  се въртят около частични интерпретации на едни или други историко-политически факти.

И твърде рядко се стига до комплексен анилиз на всички събития и то в дългосрочна перспектива.

Споменах за насаденият в българското общество мит за „добрият дядо Иван”, както и за монтирането на славянофилската теза. Като целта и на двете митологеми е една - подготвяне на националното обществено мнение, България да стане по естествен път част от Руската Империя. Но, голяма част от българския елит и особено национал-революционерите, натрупват сериозен опит както благодарение на полските революционери борещи се за свободата на Полша от Русия, така и при Гарибалди, по време на гръцките въстания, при престоя си в Европа и т.н.

Целият този опит кристализира в три ясни и еднозначни извода:

- Делото за Освобождение на България е работа на българите,

- Който ни освободи, той ще ни пороби,

- В Българската държава всички ще са равни пред закона, независимо от класа, раса или вероизповедание.

Тези идеи на българския национален елит още преди 03.03.1878г. влизат в сериозно противоречие с интересите на руската Империя. Защото залагат принципи и национален дух, които предполагат Независима Българска Държава. А независима и силна българска държава е просто още една пречка за безпрепятствения достъп на Русия до проливите. През 1850 -1890 ясно изкристализират българските национални интереси – безусловно независима държава! -и именно в тази връзка е ставането на националният дух. Това национално самоосъзнаване по парадоксален начин е подпомогнато и от безкрайно арогантната политика на Русия в България в периода 1878-1886г. /вж. отношението на Каулбрас към българите като крепостни селяни от имението му/ и настройването на над 80% от нацията срещу руския диктат.

Но една Империя има много начини за въздействие върху една неопитна в държавните дела нация. От стратегическите външно-политически клещи, през корумпиране на политическият живот и до перфидната манипулация.

Една от успешните манипулации е превръщането на националният българо-български елит в „русофоби”. Което в общественото съзнание отеква като хора, които иманентно са срещу Русия. Емоционалната манипулация е силна именно с това, че играе на ниво символи, безотносително към фактите. Защото нито Раковски, Левски, З.Стоянов, Ст.Стамболов и ред други са срещу Русия и руската култура и още по-малко -срещу руският народ. Те са си чисти българофили и български националисти, които въпреки, симпатиите си към православието и народа на Русия, въпреки преклонението си към руската култура, преди всичко търсят Обединение и Независимост на България. Дори и срещу Русия.

Другият твърде успешен момент на руската манипулация в България е посредством историографията.

След огромните гафове на Руския царизъм в България и относителният провал на „русофилският” национален елит, има още един коз за разиграване. Прочита на историята и събитията. И в този прочит е следващият голям успех на Русия.

След гафовете на имперска Русия непосредствено след 03.03.1878г. и особено във връзка със Съединението на България, започва масираното демонизиране на Турция (забележете разликата – за национал -революционерите ни, враг е Османската Империя и Султана!)  турците, Сан Стефанският предварителен договор се иконизира, а Берлинският Конгрес – демонизира. От гледна точка практиката на манипулацията, това означава : „ОК и  руснаците не са ангели, ама в сравнение с турците, германците и англичаните те са „добрите”.

Първият резултат от този русофилски прочит е успешната подмяна на документалната история с емоционалният разказ. В този емоционален разказ, практически всички основни дейци на националното Възраждане стават „русофоби”, понятие с изцяло негативно излъчване. Подменен е анализът на държавни (!) интереси с някакво едва ли не иманентно емоционално отношение към Русия. Което е изключително важна политическа победа за руските интереси в България. Защото през призмата на „държавни интереси” става кристално ясно, че „русофобите” са чисти българофили. Хора защитаващи българската национална идея за Обединение и Независимост на България. Политици и лидери признаващи принципите на националните интереси , даващи си сметка, че Русия има собствени интереси, но и България – също. И ако интересите съвпадат – добре. Но ако интересите на България и Русия се разминават, то предимство имат националните интереси!

А това е важен гео-политически успех на Русия у нас, защото трайно формира пета колона в страната и й придава привидна политическа легитимност.

Тази политическа победа на Русия обаче остава чисто тактическа и често двусмислена. Защото има и още нещо – националният дух. Като този национален дух се проявява както през сръбско-българската война инспирирана от русия, така и по времето на ПСВ. Тогава, българската конница разбива гордостта на руската армия – казашката конница и я гони от Добруджа до Букурещ.

Така че, основна пречка пред руските имперски интереси остава най-вече националният дух. Формиран през Възраждането и кален във войните от началото на 20-ти век.

Пречупването му обаче е комплексен процес и изисква сериозна манипулация прилагана с цялата мощ на държавата. И като всяка добра манипулация, тя се опира на полуистината.

Едната страна  – кланетата и тяхното хиперболизиране. Не че е нямало такива. Но, онова, което се „забравя”, е, че въпросните кланета са възможни именно защото Османската империя е в разпад и не може да контролира територията си.

Това е твърде умело попадение. Кланетата са факт. И в хода на тяхната хиперболизация, започват да „избледняват” огромно количество безспорни исторически факти.

Като неблаговидната роля на Русия както по отношение борбата за Независима БПЦ, така и по отношение на Съединението и реалната българска Независимост. Защото хиперболизирайки кланетата, паралелно стават възможни няколко неща – демонизиране на ТУРЦИТЕ /не на Султанката Империя/, което е отваряне на нов политически фронт, демонизиране на Англия – подкрепя Турция - и, косвено, удар по българският национален елит противопоставящ се по същество на „добрата” (макар и косвено, в сравнителен аспект) Русия.

И след 1944г. тази манипулация  се разгаря с пълна сила.

Така, в общественото съзнание остава единствено и само „ТУРЦИТЕ НИ КЛАХА”. Лошите турци и ние горките. Практически постижения на националният елит като: Независимата БПЦ, Успеха от средата на 19-ти век на елита да мобилизира нацията така, че България още тогава да придобие ясни и демократично очертани етно-религиозни и национални граници, Съединението, Победата в Сръбско-Българската война, запазване на Национална независимост, въпреки опитите на Русия да ни анексира, обявяването на Независимостта... Всичко това избледнява и остава от емоционална гледна точка на втори и трети план. При така манипулираната история, практически незабележими остават и елит и народ и ролята им за Извоюването на Обединена и Независима България. В съзнанието остава „лошите ни клаха – ние, беззащитните, горките” и „дойдоха добрите руснаци и ни спасиха от добро славянско сърце”. Именно тази комбинация от трактовки води до национално усещане за МАЛОЦЕННОСТ.

Четейки този тип историческа интерпретация оставаме с твърдото усещане че сме генетически непълноценни хора, подритвани от историята и великите сили дължащи днешният си ден на „добрата Русия”. В тази трактовка естествено няма и намек за анализ съобразно национално-държавните интереси. Като това най-ясно проличава  в усещането на Априлското въстание. То е апотеоз на българската мартирология, на „горките ние беззащитни и неспособни”. От него, в емоционален аспект е изчистен смисълът на „жертви в загубена битка, целяща спечелване на войната”. Защото това е неговата същност. И този му смисъл безусловно се подчертава от величието на актовете на самостоятелно проведеното Обединение и успешно постигнатата, самостоятелно, национална Независимост.

Цялата митология насаждана в обществото още от училище и през културните артефакти е в посока пречупване на националният дух. Успешно.

Дори да вземем само въпроса защо толкова малко са въстанията на българите срещу Османската империя преди 1820 г.??? Елементарният извод е – ами овце!!!

Ако направим аналитична съпоставка с положението на селяните в Европа, ще констатираме, че нашите имат около 2-3 дни по-малко ангария! Че спахиите, поради временното си положение като управляващи дадена спахия са практически зависими – материално! – от доброжелателната обработка на именията и практически българските селяни стават по-рано фактически арендатори отколкото пр. в Англия. Т.е. докато Османската Империя остава сериозно структурирана държава, чисто и просто „раята” няма защо да се бунтува. И това е въпрос на прагматика!

Та дори 1877г. Достоевски пише, че за руския мужик, положението на българският селянин е ...мечта!!!

Същото е и с българските занаятчии и зараждаща се буржоазия. ТЕ ПРОИЗВЕЖДАТ. Те хранят и снабдяват държавата. Цялата територия на Османската Империя е тяхна. И докато пътищата са безопасни и придобивките им – гарантирани от Империята – просто няма защо да се бунтуват!

Но в момента когато империята се разпада и всичко гореказано става под въпрос и по Империята се развихрят банди – тогава-  естествено, и хората се надигат! Чиста прагматика. И да се говори за „робска психика” и да се упрекват дедите ни че през 18-ти век, не са разсъждавали с европейските категории на 19-ти век е ненаучно, а исторично и просто смешно. Но силата на манипулираното съзнание чрез митологията е в това, че то не вижда очевидните неща.

Всъщност, когато говорим за Национален дух и история, последиците от това най-ясно проличават в два факта от еднакъв мащаб. Именно националният дух формиран от Възраждането на нацията направи възможно спасяването на българските евреи и то в условия когато германската армия е в страната! Като показателен е факта, че това не е дело на Царя или един или друг политик. То е направено от тях, но среща всеобщо разбиране. Защото духът на Възраждането ни не търпи в свободна България да има дискриминация.

И подобен факт – „Възродителният процес”. Когато именно се извършва дискриминация. Но вече националният дух е пречупен. И дори днес, официалната историография не намира силата да нарече този факт с истинското му име – държавна политика на геноцид! И пълно и безспорно загърбване принципите на ставането на българската нация.

Русофилският прочит на историята днес триумфира. На политическо, културно, съзнателно и подсъзнателно ниво. В учебниците по история, в доминиращата историческа литература, в монументалната символика.

До такава степен, че практически отсъстват въпроси като напр. защо преди 9-ти българските младежи завършващи в чужбина масово се завръщат да градят дом и кариера у нас (че и жените си водят от там!), а днес – също толкова масово – там и остават.

Или защо сме най-нещастната нация ?

Дори не си даваме сметка за мощта на символиката. Дори когато съвременната социология (не в у нас) твърди, че в съвременният свят, който владее символиката, той владее властта. И какво означава това, че ПСА над 10 пъти се възвишава над паметника на Левски и символно доминира България?

А преди опонентите да кажат „Аман от история и стига минало, да гледаме в бъдещето”, бих ги посъветвал да си отговорят на гореспоменатите елементарни въпроси. Както и да си спомнят, че начинът на прочит на миналото е залог за бъдещето на нацията.

Че националният дух, колкото и изплъзващо се от научните дефиниции да е като понятие, все пак е именно онова, което спомага нацията успешно да решава проблемите си в трудни времена. Дали ще се усещаме като хора, чието бъдеще зависи от тях (като дедите ни до 9-ти) или като нещастна играчка на съдба, едни или други политици, на велики сили. Дали ще творим бъдещето си тук или децата ни ще си намерят друга страна.

Защото 20 години след катастрофата Ньой, България е икономическият тигър на югоизточна Европа.

20 години след катастрофата тоталитаризъм, България е в опашката на Европа и на едно от първите места по усещане за нещастие в света. И ... издига паметник на архитекта на катастрофата ...

 

Заключение

1. Руските имперски интереси в България са вековни и не зависят от една или друга идеология, или правителство или едно или друго разположение на силите. И те не предвиждат Силна и Независима България. Нормално е всяка страна, особено Велика Сила да си има своите интереси.
2. България, ако е достойна за определението Независима , има собствени национални интереси. Понякога съвпадат с тези на Русия, понякога – не. Нормално. И ако интересите й са в противоречие с тези на Русия е още по-нормално, да се даде приоритет на националният интерес.
3. Прочита на българската история от русофилска гледна точка е пагубен за бъдещето на страната. Този прочит насажда комплекс за национална малоценност (без основание), за историческа безперспективност и нещастие и е основание за непрестанно и многопланово национално разделение – българи/турци, русофили/фоби, русофили/еврофили, по отношение на близкото тоталитарно минало и т.н.

Справочна литература:

- Авантюрите на Руския царизъм в България – сб. документи на Руската имперска Канцелария, ред. Г.Димитров, В.Коларов

- Оригинална публицистика на Раковски, З.Стоянов, Стамболов и др. - http://publicistika.blogspot.com/2008/01/blog-post_19.html

- Коминтернът и България – ГУА – т.36 и т.37

- Пл.Цветков – Светът на мегамитовете,  http://www.youtube.com/watch?v=DJ-4AMjsV_A

<a href=http://orderkamagranow.com/#yxdkj>cheap kamagra online</a> - <a href=http://orderkamagranow.com/#xpqtw >kamagra online</a> , http://orderkamagranow.com/#srgst kamagra online

<a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#5279>payday loans</a> - <a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#13192>payday loans</a> , http://usapaydayloansonlinetoday.com/#8306 payday loans

<a href=http://buyviagraonlinemall.com/#2763>generic viagra</a> - <a href=http://buyviagraonlinemall.com/#20685>generic viagra</a> , http://buyviagraonlinemall.com/#9664 buy viagra

<a href=http://buycialisonlinesafe.com/#3329>buy cialis</a> - <a href=http://buycialisonlinesafe.com/#2965>buy generic cialis</a> , http://buycialisonlinesafe.com/#14786 cialis online

<a href=http://paydayloansveryquickly.com/#13131>payday loans</a> - <a href=http://paydayloansveryquickly.com/#5445>payday loans</a> , http://paydayloansveryquickly.com/#1256 payday loans

<a href=http://ordercheapviagrahere.com/#vkshd>buy viagra</a> - <a href=http://ordercheapviagrahere.com/#jvcwc >viagra 120 mg</a> , http://ordercheapviagrahere.com/#uabvw viagra online without prescription

<a href=http://ordercheapcialishere.com/#nkzzw>order cialis</a> - <a href=http://ordercheapcialishere.com/#ymqvq >cialis without prescription</a> , http://ordercheapcialishere.com/#rjcae buy cialis

<a href=http://orderlevitrahere.com/#sfpcr>order levitra</a> - <a href=http://orderlevitrahere.com/#kxypx >levitra online</a> , http://orderlevitrahere.com/#nexzd levitra online

<a href=http://cialisstorehere.com/#bdeff>cialis online</a> - <a href=http://cialisstorehere.com/#vrljl >buy cialis online</a> , http://cialisstorehere.com/#eotiv buy cialis online

<a href=http://viagrastorehere.com/#jnmvi>cheap viagra</a> - <a href=http://viagrastorehere.com/#ecbnm >buy viagra</a> , http://viagrastorehere.com/#rkzpt buy viagra online

If you want to buy levitra use keywords http://onlinelevitrabuy.com/#6331 - buy generic levitra, <a href=http://onlinelevitrabuy.com/#1708>buy levitra</a> or this link http://onlinelevitrabuy.com/#4549 online

If you want to buy levitra use keywords http://onlinelevitrabuy.com/#6523 - cheap levitra online, <a href=http://onlinelevitrabuy.com/#2181>cheap levitra</a> or this link http://onlinelevitrabuy.com/#7542 online

<a href=http://kamagrastorehere.com/#aluwq>generic kamagra</a> - <a href=http://kamagrastorehere.com/#qltit >buy kamagra online</a> , http://kamagrastorehere.com/#tsqxn buy kamagra

<a href=http://buycialisonlinepharma.com/#6807>buy cialis</a> - <a href=http://buycialisonlinepharma.com/#12096>generic cialis</a> , http://buycialisonlinepharma.com/#7148 generic cialis

<a href=http://fastcashloanshere.com/#kluub>payday loans</a> - <a href=http://fastcashloanshere.com/#yuune >payday loans</a> , http://fastcashloanshere.com/#lagff payday loans

<a href=http://paydayloansonlineusa1h.com/#5754>payday loans online</a> - <a href=http://paydayloansonlineusa1h.com/#3268>payday loans online</a> , http://paydayloansonlineusa1h.com/#7669 payday loans online