Покрай ПСА София някак на заден план  остава факта, че практически във всички по-големи градове на страната са издигнати такива паметници. Те могат ясно да се разделят в три категории – военен мемориал -костница, военен мемориал на сражения (гр. Кула, където има и паметна плоча на 4-ма загинали български артилеристи в битка с нацистките войски) и символи на доминация на Съветската Армия над България. И докато паметници от първите две категории имат нормалните човешки измерения на реални мемориали на войната, то третият тип е категорично различен. При тях ясно е изразена именно военната сила на присъствието в страната. Нещо което се набива на очи е, че „идеологически правилната линия” за „помощ”  и „възторг” на населението е ясно и еднозначно подчинена на господството на въоръженият войник. Натрапчиво е впечатлението, че колкото по-голям е градът, толкова по-агресивна е доминацията на паметниците над градската среда и толкова по-недвусмислено е откроено въоръженото присъствие на съветският войник. Като това е безспорно вярно както за София, така и за Пловдив, Варна и Бургас. При това, явно не става въпрос за някакви временни залитания на сталинизма, а за трайна политика за символно подчертаване  на съветската доминация в България. Доказателство за тази трайна политика е паметника във Варна (1974г.) при който въпреки че изразните средства са по-раздвижени, отново елементите на военна доминация са ясно изразени и недвусмислени.

Още по-недвусмислена е символиката на безусловна доминация в светлината на историческите факти, а именно – че Съветската армия практически няма жертви на наша територия. Всички починали на Българска територия съветски войни са или от естествена смърт, или разстреляни от съветското командване (мародерство) или по причина на немарливост (анекдотичен е примерът в Бургас, когато части на СА реквизират цистерна с промишлен спирт. Собственикът е разстрелян, защото се е опитал да им обясни това, а те изпиват спирта. Това причинява около 200 смъртни случаи и неизвестно още колко ослепели!).

И въпреки това, практически във всички основни градове на страната и ма паметници –най-вече от третият тип – на Съветската армия.

С днешна дата можем с пълно съблюдаване на историческата истина да подчертаем–с огромно съжаление! -, че именно този тип паметници се ползват с подкрепата и на Русия и на българските комунисти и техните наследници. Именно те са обект на „преклонение” и загриженост от тяхна страна. Още по-показателен е факта, че в страната практически няма брожение срещу паметниците -костници . Именно защото те не носят идеологически символизъм на подчинение, а са нормален израз на уважение към войните. Напр. в София е оспорван ПСА в Княжеската градина, а не Паметника -костница в Лозенец. Което не е случайно. Защото пса в Лозенец няма идеологическа натовареност, а е символ на уважение.

В този аспект, дебата за демонтиране на ПСА не е дебат за или против ролята на СА в борбата с нацизма. Дебатът касае единствено и само символите на съветската окупация и доминация над България. А от тази гледна точка той няма компромисно решение, освен ако не приемем за компромис възможността столицата и най-големите градове на България да бъдат доминирани от оръжието на чужд окупатор.

И този дебат категорично не касае нито ролята на СА във ВСВ, нито осквернява дори най-малко паметта на обикновеният съветски войник! Това е дебат за прочита на тоталитарната история на страната. И това, че в него се намеси и руската държава просто означава, че и днес Русия има собствените си имперски интереси в страната!

Днес, бесеписти, комунисти, чегеваристи и проч. твърдят, че са генетични „антифашисти”. Само дето тези „антифашисти” нищо не направиха за да има поне един достоен паметник на 35 хил. български войници загинали в битката с нацизма! Над 30 паметника на СА и НИТО ЕДИН за 35 хиляди българи. И това е символ!!

А дебата за ПСА няма да приключи! Дори да си го запазят. Защото той е част от дебата за Горда и Независима България! Той е част от основният дебат за преоценка на тоталитаризма.

Апропо, както се казва в Уикипедия, давам си сметка, че тази статия е мъниче. И Ви предизвиквам да я разширите!

Ето и малко снимков материал в подкрепа на гореизложеното:

София – 2

1.

2. В периода 1952-1954 в София е направен  "Паметник на Съветския воин - костница на загиналите в Отечествената война" в градинката, разполовяваща бул. Черни връх.

Бургас - център на Бургас, на площад Тройката

Прекръстен на „Руските освободители и съветските офицери. Неудачно. В дясната ръка е автомат Шпагин, което си е чист ПСА.

+ 2 малки (тип костница)!

 Созопол - Паметник на загиналите съветски подводничари (подводниците – 5бр. Са потопени по Сев.Черноморие, две от които непосредствено да Шабла) Нерде Шабла- нерде Созопол?!?

 Мемориалът е официално открит на 02/11/1969 година и е тотално обновен през 2007 година.

Стара Загора 

 Паметник на Съветския воин. В парк Аязмото.

Снимката е взета от руски сайт в който се оплакват, че паметника отново е „осквернен”.

Сливен

Паметникът се намира на Хамам Баир.

Добрич - паметник на съветската армия. На главната алея в парка на града.

Шумен –

Паметник на Съветската армия/ Руски Паметник)??? Вижте снимката!!!

„Паметника е построен в чест на руските войни , загинали във войните за освобождението на България . Отпред на голяма плоча има руски войник , а над него червена петолъчка . На гърба на паметника има надпис " Слава на съветската армия - освободителка ! " , а под него е изобразено посрещането на войниците с поздравления , прегръдки и традиционната питка” Това е официална информация съобразно . http://www.trivago.bg/%D1%88%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-628/%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BC%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-1484139

Варна – Парк-паметник на Българо-съветската дружба 

Подробно в : http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=14934

В кв.Аспарухово – П-к на Българо-съветската дружба

http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=15908

Паметникът е изобразявал изправен съветски войник, загърнат в наметало. Наричан е "Альоша". Намирал се е в идеалния център на града, на т.нар. Стара главна в близост до общината и Мавзолея-костница. Премахнат е през 1991 година по време на управлението на СДС. Нарязан е на парчета и по-късно претопен.

Известно време постаментът му остава празен, докато през 1999 не е ремонтиран и превърнат под ръководството на тогавашния кмет Румен Петков в паметник на загиналите за свободата на Плевен.

Пловдив

С надпис:

Русе

Паметникът изобразява изправен върху гранитен пиедестал с форма на куб съветски войник, държащ знаме в лявата си ръка, като е опрял дръжката му до нозете си. На постамента са поставени петолъчка и надпис. На гърба на паметника има цитат от Георги Димитров: "Дружбата със СССР е нужна на България така както въздуха и слънцето за всяко живо същество." Построен е в 1947 г. след национален конкурс. Дело е на авторски колектив с ръководител Йордан Кръчмаров.

Гр. Кула-

Паметник на загиналите край гр.Кула съветски воини във Втората световна война. Надпис: „Слава на вас съветски герои”. Автор проф. И.Дунев. Издигнат през 1947г. Материал – бял врачански мрамор. Висок 7,50м.

Паметен знак за съветските воини. Висок – 1,60м. Открит на 08.05.1985г. Текст: „Тук са погребани през 1944г. загиналите съветски воини в боевете с хитлерофашистите край гр.Кула и прохода „Връшка чука”.

Също и мемориален знак с надпис „В този район през септември 1944г. бяха на огневи позиции съветските катюши”: