Напоследък страдам от тежка форма на „дежа вю”. Сиреч – вече видяно.

Ставам сутрин и като слушам новините се пренасям в ранните 80 години на 20 в. Фамилиите на тези дето ме учат по средствата за масова информация- същите. Самите СМИ не са за информация, а за манипулация. Като тогава.

От екрана, поредният Минпред ми обещава хубав живот, ако вместо да се развивам професионално (пр. да прочета нещо новичко по специалността) зарежа занаята си и се отдам на сел.стоп дейност. Напр. да си садя картофи и отглеждам овци. Сущи 80-тте. И тогава трудовите колективи се впрягаха в самозадоволяване и производителите на електроника хвърляха 50% от работното време във фирмената свинеферма. Като начин да поевтинят столовата храна. Хирурзите беряха праз и садяха тикви и репи. Та чак и апартаменти за обществото градяха... Красота и ефективност в едно.

И тогаз имаше икономическа панацея – беше Радомир сега-Белене. И тогаз и сега обещават – като стане – край. Потича от чешмите блага и край! Кеф ти мед, кеф ти мляко, ако си сложиш и трето кранче – потича грозданка.

Строяха Хемус и Тракия- строят ги и сега. И все е общонародно дело. И все се чака като станат – мед и масло и при желание –грозданка. Благина!

И тогаз милицията ме пазеше –и сега!

И тогаз турците ни бяха виновни – и сега. И тогаз ни русофилствуваха – и сега. И тогаз бе модерно да си антиамериканец-и сега.

И тогаз партията се грижеше за нас – и сега. И тогаз Първият се учеше от Големия – и сега. Тогаз ТЖ бе продължител на ГД, днес – ББ се учи от ТЖ. Приемственост във властта.

И тогаз статистиката ми говореше колко сме добре- и сега.

И тогава имаше „малка и голяма правда” –и сега.

И тогаз за кокошка нямаше прошка, а за кон – няма закон. И сега е така.

И тогаз бях виновен, че не изпълнявам добре предписанията на отговорните другари. Сега е пак така!

Тогава, за временните неудачи бяха виновни Сушата, Кишата, Гришата и Международното положение. И сега. Сушата, Кишата, Станишата и Международното положение(кризата) ...
Вместо преход

Направихме перестройка

и изчистихме символите на светлото минало по тъмна доба

Тогава ни казваха, че ние сме си виновни щот много сме мързеливи и крадем от държавата. Казват ни го и сега. И тогава и сега ние можехме да откраднем по кило кламери или кофа боб. И тогава и сега, НИЕ, =кофа боб срещу милион. Боба като валута изравняваща обществото. Справедливост. Имате  права. И те имат права. Нашето право е да слушаме, тяхното да ни обяснят, че сме тъпи, прости и изобщо с робска душа.

БобЪТ и коммпирЪТ – и тогава и сега – са най-скъпата разменна валута на света.
Е някой нещо ни казва, ама кой да го чуе или разбере. И тогава и сега:

Живеем в бъдеще в миналото сега!

 

Абе, има нещо гнило в Щатите...

А дали изобщо живеем?...

Щатите са черешка на тортата на гнилостта.........

Въпросът който поставяте е твърде екзистенциален! Той е свързан с Постмодерната личностна персонификация, чрез деконструиране на индивида в уникалната за световната култура глаголна форма "бъдеще в миналото изразено чрез двойно положително отрицание"!
Иначе казано: обяснение на проблема "Що нте им таковаме таковата, когато те само от таковане на таковата разбират"!