Какви бяха целите на перестройката ? Официално – либерализиране на обществото. Естествено това либерализиране е само по отношение схващанията на тоталитаризма. А не толкова официалната, но пък реална цел на архитектите на перестройката бе подмяна на пълната политическа власт на тоталитарния елит с икономическа. И същевременно, в хода на тази промяна, да се снеме отговорността им за икономическата катастрофа на тоталитаризма реализирана под  тяхното винаги „мъдро” ръководство . Или казано накрактко, целта не перестройката бе промяна без промени в управляващите и свързаните с тях елити. Савляне на старата кожа на маркс-ленин-сталински идеологеми и навличане одеждите на „либералната демокрация”. По- просто – бързо идеологическо преобличане. И ускорена – за темповете на тоталитарната геронтокрация – подмяна на дядовците и бащите с децата и внуците.

Т.е. перестройката бе поредният ход на тоталитарния елит в България извършен под диктата на Русия и целящ  даване на нов шанс на доминиращият тоталитарен елит. В този смисъл да се говори за Прехода като радикална промяна на статуквото от безусловно доминиране на елита над обществото е просто нон сенс. Става въпрос за промяна на формата на доминиране, но не и за това кой ще доминира и по какъв начин ще се определя кой ще е този кой.

22 години по-късно, това вече е безпощадно ясно.

Перестройката успя. А безспорен успех  е, че удачно и почти неоспоримо, като догма, се маскира като преход довел до радикални промени. Радикални ли?

Дори бегъл прочит на имената на хората държащи реалната власт – Станишеви, Велчеви, Овчарови и проч. показва, че същността на прехода е – подмяна на поколенията. И това е във всички области и сфери.

Русофилското възпитание в ущърб на националната история, както тогава си доминираше, така е и сега.

Антиамериканизма си е антиамериканизъм и тогава и сега.

Неоспоримата доминация на елита над обществото е непроменена. А гражданското общество както бе в зачатък към 10.11.1989г. си е в същият етап и сега.

Икономиката както беше монополно доминирана тогава, така си е и сега. А подчиненото положение на „средната” класа си е все същото.

Законът продължава да си „врата в полето” и както тогава, така и сега „за кокошка няма прошка” „за милион няма закон”.

И медиите, както тогава, така и сега са си послушни на елита дето дава парата.

И принципа на избор си е непроменен – „наш” и „предан”.

Поради което, непреъкснато възпроизвеждаме условията довели до необходимостта от перестройката. Ниско качество на живот, икономическа криза, немодернизирана страна, повсеместни кражби и корупция, морален разпад.

Всъщност, кръгът е на път да се затвори. Отново простъпки има – виновни няма, отново ще си садим картофите ако искаме да ги имаме на масата, отново е виновно международното положение (засега кризата), пак се говори за спорта като панацея, одържавяват се пенсионни фондове... И пак, както в началото на кръга се търси икономическата панацея. Тогава Радомир, днес Белене... Резултата няма значение, от значение са думите и лозунгите, заклинанията и ........тоталната безотговорност прехвърлена на народа. На мен и на нас.

Което означава, че и перестройката свършва.

А вариантите са два. Нова перестройка с предизвестен резултат. Или ПРЕХОД. Но за прехода се изискват граждани. Сами да се пръкнат. Без назначение. Сами да се докажат пред обществото, а не пред партийни и неясно какви други централи. Хора които да заявят визии, които да правят модели за промяна и развитие, които да хванат бика за рогата когато той е най-силен...

Предизвикателство си е. Едно е  да излезеш на арената и да го хванеш за рогата, друго е да си седиш и да коментираш колко е лош и колко е силен, и как ще дойде юнака и ще го пребори.

Юнак ли? Ами ако юнак може да е всеки от нас? Сънувам, пиян съм, мечтая... Група юнаци започват да забиват пиките, и от трибуните изскачат и ... Събуждам се изтрезнял. Но зная. Ако не днес, след още 10 години ще стане. Защото самият бик непрекъснато ни предизвиква за това. Колкото и да се прави на мило теленце загрижено за тълпата.

Само се питам... защо да оставяме мъртва природа и мъртва България на децата?

Прав сте, перестройката завърши, но преходът още не е започнал. Той предстои не само в България, но и в целия свят. Частната собственост, стълбът на пазарната икономика ще се разруши и ликвидира навсякъде. Капитализмът ще се самоунищожи едновременно и в България и в Америка, но по различен начин.