2. radostinalassa
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. milena6
10. donkatoneva
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Да дискутираме конкретно.
1. Един паметник в центъра на дадена столица има освен художествена и историческа, политическа и символно митологическа функция.
2. Респективно анализа следва да върви във всички плоскост.
3. Кратък анализ относно съответствнията по критерии:
- В исторически план, по време на обявяване "освободителната война" от СССР, България е във война с Нацистка Германия. Т.е. крайно неточно и заблуждаващи са и историческият аргумент и послание. Вторият съществен момент е, че на българска територия СА не е дала и една жертва, няма един убит от българи руски войник или офицер.
- В политически аспект, окупацията на България от СА води до завземане на властта от комунистите и пълното подчинение на България от Кремъл. Същевременно, именно тежката сянка на окупационната съветска армия прави възможно избиването без съд и присъда на 30000 българи (повече отколкото по времето на Априлското въстание!)
- От художествена гледна точка, дори защитниците на паметника не намират съответно адекватни аргументи. Безспорно е, че това е продукция на сталинската монументалистика – уродлива, лишена от живот и творческо осмисляне и без художествена стойност.
- Символно-митологически:
По същество, паметника е благодарност на българските комунисти към чужда сила, благодарение на която те вземат властта. Т.е. паметника има строго партийно (а не национално!) значение и символика.
Паметника символизира едновременно КОЙ и КАК държи властта в България от 1944 до 1989г.: Кремъл- чрез армията си и то по и със силата на оръжието (размаханият Шпагин над главата на съветският войник предполага еднозначно тълкуване, а доминатната като височина и импозантност позиция – безапелационната доминанта на Русия).
Тази , представяна за безалтернативна, символно-митологическа подчиненост води до чисто практическите решения на ЦК на БКП през 1963 и 1973г. за превръщане на България в 16-та република на СССР.
4. Символите и митологията – днешен отзвук.
Към днешна дата, колкото и да изглежда „остаряло” и неактуално, липсата на еднозначна оценка на тоталитарният режим у нас продължава да тежи в националната памет. Индиректно това се проявява като „малки сме”, „слаби сме”,”за нищо не ставаме” (т.е. духът на губещият като национална доминанта) или в индексите за усещането за щастие, където сме след нации, чието жизнено равнище е много по-ниско от нашето. Липсва ни чувството и за историческа и за днешна социална справедливост. Паметника просто увенчава физически това това усещане. Защото е символ на тоталната безнаказаност. Ръководните функционери на БКП – държани на власт в страната от Кремъл – не бяха осъдени нито за концлагерите, нито за икономическата катастрофа или дори за престъплението срещу човечеството наречено „възрозителен” процес. Държавният глава на България бе съден за кокошкарлък, но не и за ДВУкратно консумирана държавна измяна (вкл. по Конституцията и закоинте на тоталитарната държава). Така „невинността” на Т.Живков по същество бе присъда срещу Ст.Стамболов. „Невинноста” на партийните функционери на БКП поставили се в услуга на Москва, бе практически присъда срещу националните ни революционери и дейците на Българското Възраждане отвоювали в невъзможни условия и независима БПЦ и Съединение на България и Независимостта й. Все в противоборство на руските имперски интереси.
Символно митологически, този паметник слага кръст на идеята за Силна и Независима, Просперираща България, неделима част от Европа.
5. Паметта.
Съгласен съм, че историческата памет – за добро или лошо- трябва да се пази. Съгласен съм, че паметника трябва да се пази. И за да бъде опазен, то трябва да го поставим на подходящото място – в Музей на Комунизма. За да видят и знаят децата ни. Да имат визуална представа за комунистическия режим.
6. Навременност.
Това е един от въпросите на прехода, които потънаха в безвремие. Поради което, до решаването му, той непрестанно ще изскача в обществото. Независимо дали му е времето или не.
А по мое мнение е крайно време да преместим паметника на подходящото място. В музея на комунизма.