- държавата става прекалено силна,

- но силата на държавата проличава най-вече в нейната НЕефективност.

Същевременно, разочарованието бе както от демократите, така и от републиканците.

И гражданите започнаха да се събират. Да изслушват лектори по различни въпроси, да дискутират, да формират просветено мнение и същевременно - да формират и обществено мнение.

Най-лесно е да определим тези хора като "крайна десница" на републиканците. Но ще сбъркаме.

"По традиция американските консерватори се мотивират от социални и културни въпроси, като противопоставяне на абортите, гей браковете, атеизмът и т.н. Това са спорни въпроси, защото много консерватори и либертарианци не споделят същите възгледи. „Чаената Партия” не се интересува от тези въпроси, а се фокусира на основното вярване в Америка, че правителството е там за да служи на народа, а не обратното ... По много икономически и конституционни въпроси „Чаената Партия” се оказва много по либертариански настроена в сравнение с консерваторите и това й позволява да привлече голям брой политически необвързани избиратели." (1)

Всъщност, много граждани в Америка, решиха, че е крайно време ТЕ да дадат урок и на двата политически мастодонта.

Така че, безпристрастният прочит на това събитие /изборите на 02.11.2010/ показва, че става въпрос за форма на Гражданско движение, което не е "в джоба" на никоя от партиите. По-скоро, набирайки сила, ТЕ ще започнат да диктуват чисто партийни политики.

Нещо подобно наблюдаваме и в Англия, където самият Д.Камерън призова за повече гражданско общество, като алтернатива и противовес на Всесилната Държава - повече граждански обединения и граждански алтернативи като фондове за взаимопомощ /напр. здравна/ или обществени алтернативи за финансиране на пенсионерите.

В Льо Монд излезе и визионерска статия, която провижда такъв тип работа, при който индивида ще задоволява собствените си интереси и от този аспект, работата няма да се схваща като тегоба, а смисъл на живота.

За все повече и повече Граждани по света, на преден план излиза въпроса "Как да си върнем Гражданската власт"?

"Има ли смисъл да превръщаме гражданската взаимопомощ за маргианлни общности в обществено задължение и техни п р а в а. И не лишаваме ли много от тези хора от сладостта на собствени постижения"?

Не Държавата.

Не Политиците.

Гражданите започват да се самоорганизират. Да търсят и намират решения.

И в крайна сметка, да поставят на мястото й всемогъщата държава - в стриктно необходимият минимум на функциониране и със стриктно необходимият минимум правомощия за политици, синдикалисти, лобисти и проч. бюрокрация...