Най-съществената слабост на българската историография е в нейната провинциалност и едностранчивост. А анализа на Българската история извън общия политически контекст в европейски план е практически невъзможен. И се стига до митологеми, а не до заключения почиващи на научен анализ.

Този анализ е невъзможен извън контекста на Руските стратегически  интереси. А те от 18-ти век са кристално ясни – Русия трябва да има контрол над проливите за да може да бъде първостепенна Велика Сила. Като истинският контрол над проливите е Цариград, като до него Русия трябва да има сухопътен достъп по най-бръз, лесен и сигурен начин. Което определя и изключителната важност на българската територия в нейните стратегически планове.

Естествено, за Англия е абсолютно недопустимо Русия да контролира проливите, защото застрашава реално нейните стратегически интереси.

Третият играч е Австро-Унгария, която обаче през 19-ти век е загубила имперската си инерция и балансирайки в глобалното разположение на силите търси „хитро” разширение в посока югоизток.

Франция вижда стратегическото си развитие в контрол над Северна Африка, а Германия от 19-ти век търси статута си на Велика Сила.

Т.е. от всички големи играчи на 19-ти век, единствено Русия е 100% заинтересована от контрол именно на българските земи. И има активна политика по отношение на тях. Англия се задоволява с контрабалансиране, чрез Отоманската Империя и постепенното й цивилизоване, с оглед именно стабилизиране на Империята отвътре.

В руските планове има ясно изразени два взаимосвързани момента – военната сила /войните с Османската империя/ и русифициране на балканските елити. Това русифициране върви по няколко линии – директно русифициране, насаждане митологемата сред българското население за „добрият дядо Иван” /става въпрос за Иван Грозни!/ и славянофилската идея. По този начин се подготвя населението за бъдещото му включване в Руската империя.

Практически, през 19-ти век няма сериозен руски политически мислител, който да предвижда Независима Българска държава. Ако има различия, то те са само в степента и вида на Зависимост на България и те основно произтичат от известни различия в оценките за силата и противодействието на Англия.

Паралелно, в началото на 19-ти век започва обособяване и формиране на влиятелен български елит, който е разделен от четири визии за бъдещето – автономност в рамките на Османската империя, гръкофилски, виждащи бъдещето на България като част от Руската Империя и чисто Национален, виждащ България като силна и независима държава.  В тази връзка, практически неизследвана е ролята на полските национал-революционери, които са от изключително значение за формирането на чист национален елит и за разбирането на Руската опасност за една Независима България. Като естествено следствие е и разбирането и на Раковски и на Левски, че „който ни „освободи”, той ще ни пороби”.

Първата огромна и ужасно недооценена победа на националният българо-български елит е Независимостта на БПЦ! С което практически се маргинализира гръкофилското течение.

Вторият недооценен от нашата история факт е, че с промените от средата на 19-ти век, практически чрез демократично гласуване в рамките на Османската Империя, България придобива твърди етно-религиозни граници. След допитване до всички в рамките на отделните региони. Така още докато сме в рамките на Османската империя, всички! Знаят естествените граници на България. Нещо, което и в следващите 80 години ще оказва стратегически натиск на възможната българска политика.

В хода на разпада на Османската Империя, все повече се маргинализира и влиянието на елита виждащ бъдещето на България с Истамбул.

Към 03.03.1878г. са останали два значими по влияние елита – свързаният с Русия и чисто националният. Единият има подкрепата на Русия – и финансова и политическа, докато другият изглежда прекалено слаб.

Подчертавам този факт, защото именно като национална специфика оказва сериозно влияние при ходовете на великите Сили.

За Англия при тази ситуация признаването на една Голяма България в естествените й граници е равносилно на стратегически „подарък” за Русия.

Но от друга страна, колкото и „безперспективен” да изглежда националният елит, той успява в периода 1878-1886 да се укрепи, да разшири влиянието си и – най-неочаквано – да се противопостави реално на Руските стратегически интереси, запазвайки и разширявайки независимостта на Българската прото държавност от Русия.

Отговора на Русия е – от корумпиране на българските елити, корумпиране на създаващата се българска държавна машина, та до политически убийства и създаване на банди за дестабилизиране на страната.

В интерес на истината следва да подчертаем, че Русия недооценява и династическите амбиции на Батмберг, който фактически подкрепя именно националният българо-български елит.

Вътрешният отпор на националният елит кара Русия да вкара България в стратегически импас. Тя подклажда експанзията на Австро-Унгария на югоизток и паралелно – за компенсация – стимулира и подпомага претенциите на Сърбия и Румъния на югоизток /вж.Сръбско-българската война/ и същевременно подклажда претенции на Гърция на североизток и северозапад.

Така, във външно-политически план България се оказва в стратегически клещи. Нещо повече, тя остава без стратегически съюзници от Великите Сили.

Обединението е ключът към разбирането на този стратегически капан. След него Русия има изцяло – явно и недвусмислено - антибългарска политика.

Вторият стратегически импас корени в това, че българското общество ЗНАЕ естествените си граници и пр. никой политик НЕ МОЖЕ пр. да приеме компромис от типа – „предаване” на западните покрайнини и Македония на Сърбия и отчасти на Гърция, за сметка на компенсации в Южна Тракия.

Така от стратегическа гледна точка България е тласната в орбитата на Германия.

Но когато се връщаме назад, трябва да си даваме сметка, че и Обединението и Независимостта на България са извършени от националният български елит в невъзможни условия и то самостоятелно. И то при положение, че възможностите за политическо маневриране на международната арена са нищожно малки.

Но са използвани. И са го направили.

Поклон.

2. Стратегии за овладяване на България.

Би било грешка, да считаме, че влиянието на Русия в България се изчерпва единствено с външно-политически действия и с опити за явно русифициране на част от елита и корумпиране на бюрокрацията, съдебната система и медиите.

След неуспеха с Обединението и –особено – с идването на Фердинанд с мощните му династически амбиции, можещи да бъдат реализирани от една действително силна и Независима България, руската политика на влияние в страната рязко се диверсифицира.

Един от успехите в тази насока е нарочването на националният български елит като „русофоби”, което – в чисто психологически аспект – прави руската пета колона, като привидно българско политическо течение. И в този смисъл го легитимира в българското обществено съзнание като „русофилство” и се опитва да го вкара в рамките на „нормално” политическо противопоставяне. С тази разлика, че русофилията си остава аморфна от политическа гледна точка в следващите 100 години, като единствената й ос е пълната политическа подкрепа на опитите на Русия да доминира българският политически живот.

И докато „русофилите” са видими и ясно идентифицируеми, то Русия диверсифицира манипулацията на българският политически живот в няколко направления – туркофобия, германофобия и англофобия. Като характерно за тези „фобии” е, че зад тях наднича опита за „иконизиране” на Русия и руската политика. Това е свързано с митологизиране на Берлинския Конгрес и СанСтефанска България, с налагането на митологемите за лошите ТУРЦИ, АНГЛИЧАНИ и ГЕРМАНЦИ и ДОБРИТЕ РУСНАЦИ.

Естествено, в рамките на тази митология отсъства  факта, че във връзка със Съединението Русия подтиква и Турция и Сърбия  да нападнат България, като за да улесни максимално задачата им изтегля офицерският си корпус, който практически управлява българската войска. Така че благоразумието на Турция /подтикната от Англия/ спира турска инвазия, а героизма на „капитанчетата и чичовците от село” позволява на България да спечели войната със Сърбия и прави възможно впоследствие и обявяването на Независимостта.

Раздухването и монтирането в българското общество на „славянофилската” идея е отново елемент на прокарване на руските имперски интереси.

Този начин на прокарване на руските интереси макар и слабо, но е познат на българското общество.

Има обаче и още един начин за дестабилизация на България и това е подтикването на „антимонархизма”.

Създаването на българската държавност е сложен процес и докато националният елит има определен опит в рамките на страната, то той е напълно „бос” в международните отношения. Обаче, династическите амбиции на Княз Батемберг и Княз/Цар Фердинанд от една страна съвпадат с интересите на българската нация и национален елит, а от друга – легитимират в международен план амбициите за Независима Българска Държава. Нещо, което е крайно неприемливо за руските стратегически интереси. Така че, Русия започва видимо и „невидимо” да се опитва да ерозира един от стожерите-тогава- на българската независима държавност.

В същата логика е и овладяване на българският генералитет, което е до голяма степен прекъснато от короната след Балканската война.

В стратегически аспект има още една пречка пред руските стратегически интереси – Независимата БПЦ.

След опита да попречи на създаването й, следващият опит е значително по-перфиден – овладяване на висшия клир и обвързването му с руския, което става пределно ясно през 70-90-тте години на 19-ти век.

В периода 1917-1925г., поради промените в Русия, опитите за доминация са възложени на болшевишката идеология. По парадоксален начин, болшевиките практически осъществяват руските Царски амбиции за превръщане на Москва в „Третият Рим”. Така че събитията от 1923-а и 1925г. не са точно насочени към България а са елемент на амбиции за глобално господство.

В национален аспект за България, „възстанието” от септември 1923-а е смъртоносно опасно. Още през 1922г., когато БКП е над 40000 души и е втората по сила партия в страната, при анализ на възможностите за „вземане на властта с революция”, ИККИ на Коминтерна стига до извода, че това е възможно, но за задържане на властта е необходима ВОЕННА намеса на Русия /на каквато тя не е способна/, защото разоръжената българска армия ще е неспособна да се противопостави на една повече от вероятна /!/инвазия на Югославия. Естествено, септември 1923-а ситуацията не се е променила, но въпреки всичко, Коминтерна налага на БКП тази авантюра, като част от глобалната си експанзия.

Без отчитане на заплахата за независимостта на България, българската историография демонизира отговора на „фашистите”. А истината е, че българският национален елит е и ужасен и фрустриран от една дестабилизирана България, което би развързало ръцете на Югославия да премаже страната.След провала на „болшевишките революции” в България и особено- Германия, болшевиките/Сталин/ стигат до извода за „стратегическо изчакване” и „строеж на социализма в една страна”. Което за Русия означава – дестабилизация в Европа за да се закрепи властта в Русия. Което води до преврати и „възстания” освен в лимитропите и в Албания и България /атентата 1925-а/.

За България това означава политическа дестабилизация, кръвопускане и ...превръщане на БКП от политическа сила в пета колона, управлявана от отдел на ЦК на ВКП/б/.

Но вземането на властта от Сталин е нещо повече от вътрешнопартиен преврат. Сталин възстановява и основните насоки на Царската Имперска политика. Естествено-идеологията задължава- на преден план остава „комунистическото движение”, но реалната политика се възстановява в Имперските измерения. Започват работа тайните служби и се възстановява вербуването на българския генералитет, стимулиране на славянофилията, антигерманизма, антитурцизма /по-слабо/ и анти английските настроения и – най-вече! – отново антимонархизма.

Имперските интереси от началото на 1930-а са напълно интегрирани в „новата” идеология. И докато БКП става символична „сила” /800-1200 члена/ то ролята на НКВД нараства неимоверно с масово вербуване като агенти на влияние на част от българският елит и –особено- военните /К.Георгиев, Д.Велчев, Никифоров, Заимов и др./! Като основният модел е „антимонархизма”.

Същевременно, проникването продължава и чрез панславизма и чрез откровената русофилия.

През 1936-а година БКП е напълно подчинена на КПСС и практически е загубила националният си характер.

Към 1938-а в международен план, България отново! – както заради руските клещи довели до Ньой, така и заради националното самосъзнание за естествените български граници изпада в положението отпреди ПСВ.

Маневрите на Цар Борис ІІІ са отчаян опит – на ръба на успеха – да запази Независима България.

Но този път насреща е абсолютната безскрупулност на Сталин.

И на 06.09.1944г. в ход влиза изпробваният в Прибалтика Руски план за съветизиране. Стимулираните от десетилетия „антимонархически” настроения, славянофилия и русофилия, съчетани с англо и туркофобии просто изиграват роля на пета колона на Русия в овладяването на страната.

И за да не остане и сянка на съмнение за колониалният характер на Сталинската политика, след изтребването на „буржоазният” елит следва и също толкова безмилостно изтребване на националният комунистически елит /процесите Тр.Костов и др./.

Така, през 1947г. България губи окончателно Независимостта си.

И Руските стратегически интереси-най-сетне- след почти 100 годишни усилия са осъществени.

Но когато мислим и си спомняме за ТОВА, толкова по-релефно изпъква ВЕЛИЧИЕТО на националния елит на България направил и Съединението и Независимостта.

Ч.3

 

Когато анализираме Руската стратегия на Балканите и съдбата на България, нормално анализите – дори и коректните -  се въртят около интерпретация на едни или други историко-политически факти. При което се забравя почти напълно антропологично-културният импакт за обществото.

Вече, в ч.1 споменах за насаденият в българското общество мит за „добрият дядо Иван”, както и за монтирането на славянофилската теза. Като целта и на двете тези е една - подготвяне на националното обществено мнение, България да стане по естествен път част от Руската Империя. Но, голяма част от българския елит и особено национал-революционерите, натрупват сериозен опит както благодарение на полските революционери борещи се за свободата на Полша от Русия, така и при Гарибалди, по време на гръцките въстания, при престоя си в Европа и т.н.

Целият този опит кристализира в три ясни и еднозначни извода:

-          Делото за Освобождение на България е работа на българите,

-          Който ни освободи, той ще ни пороби,

-          В Българската държава всички ще са равни пред закона, независимо от класа, раса или вероизповедание.

Тези изводи са в крещящо противоречие с руските стратегически интереси, доколкото интересите на крепостна Имперска Русия нямат нищо общо с тях. Просто българският национален елит още преди 03.03.1878г. влиза в сериозно противоречие с интересите на руската Империя. Просто защото залага принципи, които имплицитно предполагат Независима Българска Държава. А независима и силна българска държава е просто още една пречка за безпрепятствения достъп на Русия до проливите.

Към това следва да прибавим и безкрайно арогантната политика на Русия в България в периода 1878-1886г. /вж отношението на Каулбрас към българите като крепостни селяни от имението му/ и настройването практически на над 80% от нацията срещу руския диктат.

Но една Империя има много начини за въздействие върху една неопитна в държавните дела нация. От стратегическите външно-политически клещи, през корупцията и до перфидната манипулация.

Една от успешните манипулации е превръщането на националният българо-български елит в „русофоби”. Което в общественото съзнание отеква като хора, които иманентно са срещу Русия. Емоционалната манипулация е силна именно с това, че играе на ниво символи, безотносително към фактите. Защото нито Раковски, Левски, З.Стоянов, Ст.Стамболов и ред други са срещу Русия и руската култура и още по-малко-срещу руският народ. Те са си чисти българофили и български националисти, които въпреки, симпатиите си към православието и народа на Русия, въпреки преклонението си към руската култура, преди всичко търсят Независимост на България. Дори и срещу Русия.

Вторият твърде успешен момент на руската манипулация в България е посредством историографията.

След огромните гафове на Руския царизъм в България и относителният провал на „русофилският” национален елит, има още един коз за разиграване. Прочита на историята. И в този прочит е следващият голям успех на Русия.

След гафовете на имперска Русия непосредствено след 03.03.1878г. и особено във връзка със Съединението на България, започва масираното демонизиране на ТУРЦИЯ /забележете разликата – за национал-революционерите ни, влаг е Османската Империя и Султана!/ и турците, Сан Стефанският предварителен договор се иконизира, а Берлинският Конгрес – демонизира. От гледна точка практиката на манипулацията, това означава – грубо- „ОК и ние, руснаците не сме ангели, ама в сравнение с ТУРЦИТЕ, ГЕРМАНЦИТЕ и АНГЛИЧАНИТЕ сме „добрите”/. И като всяка добра манипулация, се опира на полуистината – кланетата и тяхното хиперболизиране. Не че е нямало такива. Но, онова, което се „забравя”, е, че въпросните кланета са възможни именно защото Османската империя е в разпад и не може да контролира територията си.

И това е твърде умело попадение. Кланетата са факт. Остава да бъдат хиперболизирани.

И в хода на тази хиперболизация, започват да „избледняват” огромно количество безспорни исторически факти.

Като неблаговидната роля на Русия както по отношение борбата за Независима БПЦ, така и по отношение на Съединението и реалната българска Независимост. Защото хиперболизирайки кланетата, паралелно стават възможни няколко неща – демонизиране на ТУРЦИТЕ /не на Султанката Империя/, което е отваряне на нов политически фронт, демонизиране на Англия – подкрепя Турция - и, косвено, удар по българският национален елит противопоставящ се по същество на „добрата” /макар и косвено, в сравнителен аспект/ Русия.

И докато до 1944г. този модел на манипулация е относително успешен, доколкото прави част от елита податлив на вербуване от НКВД, то след 1944г. тази манипулация  се разгаря с пълна сила.

Така, в общественото съзнание остава единствено и само „ТУРЦИТЕ НИ КЛАХА”. Лошите турци и ние горките. Практически постижения на националният елит като: Независимата БПЦ, Успеха от средата на 19-ти век на елита да мобилизира нацията така, че България още тогава да придобие ясни и демократично очертани етно-религиозни и национални граници, Съединението, Победата в Сръбско-Българската война, запазване на Национална независимост, въпреки опитите на Русия да ни анексира, обявяването на Независимостта...

В този контекст на манипулация на историята, практически незабележими остават и елит и народ и ролята им за Извоюването на Независима България.

Тази комбинация от трактовки води до национално усещане за МАЛОЦЕННОСТ.

Четейки този тип историческа интерпретация оставаме с твърдото усещане че сме генетически непълноценни хора.

Дори да вземем само въпроса защо толкова малко са въстанията на българите срещу Османската империя преди 1820 г.??? Елементарният извод е – ами овце!!!

Да де, ама е прекалено елементарно. Ако направим аналитична съпоставка с положението на селяните в Европа, ще констатираме, че нашите имат около 2-3 пъти по-малко дни ангария! Че спахиите, поради временното си положение като управляващи дадена спахия са практически зависими – материално! – от доброжелателната обработка на именията и практически българските селяни стават по-рано фактически арендатори отколкото пр. в Англия. Т.е. докато Османската Империя остава сериозно структурирана, чисто и просто „раята” няма защо да се бунтува. И това е въпрос на прагматика!

Та дори 1877г. Достоевски пише, че за руския мужик, положението на българският селянин е ...мечта!!!

Същото е и с българските занаятчии и зараждаща се буржоазия. ТЕ ПРОИЗВЕЖДАТ. Те хранят и снабдяват държавата. Цялата територия на Османската Империя е тяхна. И докато пътищата са безопасни и придобивките им – гарантирани от Империята – просто няма защо да се бунтуват!

Но в момента когато империята се разпада и всичко гореказано става под въпрос и по Империята се развихрят банди – тогава-  естествено, и хората се надигат! Чиста прагматика.

А какво да кажем за начина, по който се възражда нацията?!?

Една книжица – История Славяноболгарская – се противопоставя на хилядолетната гръцка култура и базирайки се единствено на нея и на СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ, българският национален елит НАДИГРАВА и Вселенският Патриарх и неговите Руски покровители!!! Ами това е КАЧЕСТВО и то качество в СВЕТОВНА дипломатическата игра на един ТЕПЪРВА ставащ национален български елит!

И времето, в което става българската нация. По това време в развита Европа се е развихрил безграничният национализъм. А големите ни национал-революционери не само имат, но и проповядват хуманизъм! Ние не сме срещу турците и мюсюлманите! Нашата битка за Независима Държава е срущу Султана и Прогнилата Империя. В новата Българска Държава всички!!! Ще са равни пред закона.

И още нещо. Нацията става чрез Образование и Читалища!  Те са гръбнака. Естествено, има и военна подготовка. Но тя е допълнение.

Та в битките ни за Освобождение ние имаме един Атентат и Едно отвличане, като и двата акта са... осъдени от националният елит.

Има достатъчно още факти.

Важното е, на какво ще се спрем и къде ще сложим Акцента.

Русофилщината слага акцента на „Клали са ви” и на „вие сте овце”.

Истината обаче е различна!

И това не е въпрос на минало, на история...

Това е въпрос на националното ни БЪДЕЩЕ!

Какво ще видим и на какво ще сложим акцента.

Ако сложим акцента на НЕВЕРОЯТНИТЕ СИ УСПЕХИ и ХУМАНИЗМА на нашето национално ставане – Бъдещето е НАШЕ.

Имаме какво да кажем и за исламския тероризъм и за социалното включване на малцинствата в най-добрият модел на съвременен хуманизъм.

Е, можем да се захванем и за „клали са ни” и за „лошите велики сили”.

Изборът е наш!

Можем да бъдем в авангарда на Европа, можем да сме и задният русофилски двор...

 

Апропо, на потенциалните опоненти препоръчвам да прочетат сб. Документи Авантюрите на Руския царизъм в България, както и изследванията на Пл.Цветков, Ст.Стамболов, З.Стоянов, Раковски, Левски и др.

 

Подкрепям казаното . Има нещо което не се споменават в текста и в родната "официялна" история. Същите тези интереси продължават да са фактор за родината и то не в по-малък размер и в момента . И запада, заедно с САЩ и Русия ни предпочитат или подчинени или слаби, единствения път за нас е да не храним илюзии .